Производство по чл. 288 ГПК.

М. М. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. С. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 315 от 28.05.2014 година по гр. д. № 167/2014 година на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1693 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 3713/2012 г. на окръжен съд – Пловдив и е развален договор за продажба на недвижим имот в [населено място], [община], а касаторът – продавач е осъден да върне платената от купувачите Л. Д. Б. и И. С. Б. цена от 14 761, 50 лева – искове с правни основания чл. 189 ЗЗД. Същото решение е постановено и по отношение на втората продавачка Е. М. У. – сестра на касатора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Е. М. У. от [населено място], действаща чрез процесуалния си представител адв. Зл. З. от АК-П., е депозирала отговор на касационната жалба. С него намира жалбата за основателна и моли да се уважи. Претендира разноски за касационното производство.

Ответниците Л. Д. Б. и И. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. П.-К. от [населено място], оспорват жалбата както относно наличието на условия за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор. Претендират разноски за касационното производство.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:

В изложението на основанията за касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите: 1.Нищожно ли е съдебно решение, постановено въз основа на предходно такова, което се явява неправилно с оглед прилагането на закона. 2. Решаващият орган в едно производство може ли при постановяване на решението си да се позове на неправилност на друго влязло в сила решение, което към настоящия спор се явява преюдициално. Питането е обосновано с твърдението, че решението по друг правен спор /по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ е неправилно, тъй като не е съобразено обстоятелството, че в хода на това дело спорният имот е бил дарен от обещателката по предварителтия договор на децата й /касатора и неговата сестра/, а купувачът не е могъл да придобие собствеността от несобственик. Позовава се на ТР № 84/06.09.1968 г. ОСГК на ВС и на решение по гр. д. № 2667/2009 г. на Старозагорския районен съд, което няма данни да е окончателно. Следователно трябва да се приеме, че въпросите се поддържат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, макар да липсва обосновка къде касаторът съзира противоречие между разглежданото решение и сочената съдебна практика.

На първо място трябва да се отбележи, че въпросът за валидността на съдебното решение не е разглеждан и обсъждан в производството по делото. Независимо от това поради служебното си задължение да следи за постановяването на валидни и допустими решения касационният състав ще разгледа възражението. В отговор на поставения въпрос следва да се съобрази, че основанията за нищожност на съдебното решение са установени по задължителен ред от съдебната практика и доктрината, но поддържаното от касатора основание за нищожност не е сред тях. Що се касае до хипотезата на прехвърлянето на спорното право в хода на висящо производство /чл. 121, ал. 1 ГПК, сега чл. 226 ГПК/ има многогодишна и задължителна съдебна практика – виж напр. р. № 281/29.10.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. ВКС, І г. о. Тя не е в подкрепа на становището на касатора, щом разпоредителното действие със спорния имот е извършено след вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – чл. 114, б. „б” ЗС.

С оглед на това не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т. 1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т. д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителните основания, на които се позовава касаторът. С оглед изхода на делото съдът присъжда разноски за касационната инстанция само на ответниците – ищци в първоинстанционното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 315 от 28.05.2014 година по гр. д. № 167/2014 година на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА М. М. П. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. Б. и И. С. Б., двамата от [населено място], разноски за касационното производство в размер на 800 лева /осемстотин лева/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.