О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
Гр.София, 21.02.2020г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.318 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
С определение №.447/8.01.20 по ч. г.д.№.14391/19 на СГС, ІІ Гс., е потвърдено разпореждане №.233152/3.10.19 по г. д.№.24398/19 на СРС, 118с., с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба в частта, с която се претендира обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи на основание чл. 59 ЗЗД за периода след предявяването й - 2.05.19-1.11.19.
Постъпила е частна касационна жалба от „СКК 11“ЕООД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 274 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК.
Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл. 274 ал. 4 ГПК, изм.ДВ бр. 100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, са и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая се атакува прекратяване на производство по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи за периода 2.05.19-1.11.19 по 770лв. месечно – като общият размер на цялата претенция за всички движими вещи /групирани по видове в 61 пункта/ за времето 2.05-1.11.19 възлиза на 4620лв. /6х770лв./. Същевременно претенцията по чл. 59 ЗЗД е в обективно съединяване с множество искове с правно основание чл. 108 ЗС, евентуално чл. 57 ал. 2 ЗЗД /за ревандикиране на същите движими вещи, респективно за заплащане на равностойността им/, като цената на всеки един от тези обуславящи искове е отново под 5000лв. При това положение се касае за прекратяване на производство по искове, въззивното решение по които, по аргумент от чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл. 274 ал. 4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№.5975/17.01.20 на „СКК-11“ЕООД, с.Доброславци, срещу определение №.447/8.01.20 по ч. г.д.№.14391/19 на СГС, ІІ Гс., като недопустима.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: