О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 114

София, 20.02. 2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т. д. № 1239 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. А. чрез адв. Н. Д. срещу решение № 346/11.02.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 4 състав по гр. д. № 1961/2018 г., касателно отхвърлената част на иска на касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД по чл. 226 ал. 1 КЗ отм. за разликата от присъдения размер /30000 лв./ до претендираното обезщетение с въззивната жалба от 65000 лв.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 3. Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищцата болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл. 52 ЗЗД. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му. 2. Следва ли съдът, при...