Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. на ВКС № 11035/19.12.2019 г. на Г. Б. Б. и И. Й. И., двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.А. С. за изменение на постановено по делото на основание чл. 288 ГПК определение № 560/05.12.2019 г. в частта, с която ЗК „Л. И” е осъдено да заплати на адв. А. С. разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на молителите-ищци в касационното производство, при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА. Изложени са съображения за несъобразяване на адвокатския хонорара с размера на минималното адвокатско възнаграждение, фиксиран в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нито с обема на извършеното от процесуалния представител на ищците в касационното производство.

Насрещната страна ЗК „Л. И” не взима становище по същата.

Молбата е процесуално допустима, подадена в едномесечния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, но по същество е неоснователна.

С определение № 560/05.12.2019 г. по настоящото дело не е допуснат касационен контрол по жалба на ЗК „Л. И” против решение № 312/15.11.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в. т.д. № 499/2018 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т. д. № 408/2017 г. в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Б. Б. и на Й. И. И. /починал в хода на производството, като на негово място е конституиран правоприемника му И. Й. И./ - на всеки от двамата – разликата над 100 000 лв. до 170 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й. И., починал при ПТП, настъпило на 20.06.2016 г, ведно със законната лихва и разноски. Със същото определение по отношение на насрещната касационна жалба на ищците /настоящи молители/ е приложена разпоредбата на чл. 287 ал. 4 ГПК. Съдебният състав се е произнесъл и по искането на ищците, в качеството им на ответници по касация, за разноски като е присъдил в тяхна полза такива в размер на 800 лв. Позовал се е на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА вр. с чл. 9 ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне и подаване на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание.

Молителите поддържат като основание за искането за изменение на така постановения съдебен акт довод, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/2004 г., тъй като адвокатът е извършил следните процесуални действия: 1/ на 01.02.2019 г. е подал отговор на касационна жалба и отговор на изложение, ведно с приложен списък на разноските; 2/ на 01.02.2019 г. е подал насрещна касационна жалба с изложение за допускане на касационно обжалване; 3/ на 29.07.2019 г. по образуваното пред ВКС дело е депозирал становище с искане за съобразяване от ВКС на актуалната практика, отразена в постановеното след подаване на насрещната жалба по настоящото дело определение, с което е допуснато касационно обжалване по друго дело с относим към предмета на настоящия спор материалноправен спор.

Като се взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение правилно е определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА вр. с чл. 9 ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Несъстоятелен е доводът, че следва да бъде съобразена дейността, обхващаща депозиране на насрещна касационна жалба и приложенията към нея, тъй като предвид разпоредбата на чл. 287 ал. 4 ГПК съдът не дължи произнасяне по нея и съответно липсва правно основание за присъждане на разноски, поради което те остават за страната, която ги е сторила.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. на ВКС № 11035/19.12.2019 г. на Г. Б. Б. и И. Й. И., двамата от [населено място] за изменение по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК на определение № 560/05.12.2019 г. по т. д. № 744/2019 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.