1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 50009
София,08.02.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. М.
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2139 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Д. Д. Д. чрез адв. В. Н. обжалва решение № 541 от 14.04.2022 г. по в. гр. д. 28/22 г., САС, 1 състав, в частта, с която са отхвърлени частично исковете му, предявени срещу „В. Щ. Ф. АД, „Виена иншурънс груп“, над уважения размер от 100 000 лв до напълно предявения размер от 250 000 лв.
Твърди нарушение на материалния закон, конкретно на чл. 52 от ЗЗД. Описва подробно уврежданията и последиците от уврежданията за здравето на пострадалия жалбоподател, както и последиците за неговия живот и здраве, наличието на трайно намалена работоспособност, наличието на посттравматичен синдром и липсата на пълно възстановяване, което е абсолютно невъзможно.
Освен това твърди, че решението е необосновано, тъй като не са взети предвид всички увреждания, причинени на касатора.
Моли да се отмени решението в обжалваната част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:
1. Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че по този правен въпрос е осъществено допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно нарушение на произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос с ППВС 4/68 г., решение № 98 от 13.06.2019 г. по т. д. 2097/18 г., решение № 36 от 08.03.2016 г. по т. д. 507/15 г., ВКС, I ТО., решение № 172 от 07.10.2013 г. по т. д. 700/12 г., решение № 749/ 05.12.2008 г. по т. д. 387/08 г., II ТО, решение № 73 от 16.09.2013 г. по т. д. 964/11 г., II ТО.
2. Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС и с практиката относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Твърди, че по този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС 4/68 г., решение № 98 от 13.06.2019 г. по т. д. 2097/18 г, II ТО, решение № 36 от08.03.2016 г., по т. д. 507/2015 г., I ТО, решение № 172 от 07.10.2013 г. по т. д. 700/12 г., II ТО, решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. 387/08 г, II ТО, решение № 197 от 31.01.2017 г. по т. д. 2250/15 г., II ТО , решение № 73 от 16.09.2013 г. по т. д. 964/11 г., II ТО.
Ответникът по касационната жалба „В. Щ. Ф. АД оспорва касационната жалба. Излага съображения, че не са обосновани основания за допускане касационно обжалване. Счита, че изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Прави подробен анализ за несъответствие на практиката, на която касаторът се е позовал с разглеждания от въззивния съд спор.
Постъпила е касационна жалба и от „В. Щ. Ф. АД чрез адв. И. и адв. М. срещу решението, в частта, с която е осъден да заплати 100 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Д. Д..
Счита, че гражданският съд не бил компетентен да установи престъпно обстоятелство. Сочи основание за спиране на производството съгласно чл. 229 , т. 5 от ГПК.
Твърди, че съдът необосновано е приел наличието на травматична епилепсия. Счита, че ищецът не е установил всички релевантни обстоятелства и останали недоказани уврежданията. Моли да се отмени решението в обжалваната част.
Неправилно било и възражението за съпричиняване, тъй като неправилно било прието, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Ако би бил с действително поставен колан, ищецът не би получил уврежданията, които били доказани. Съдът неправилно бил оставил без уважение искането на ответника да бъдат приети като доказателства по делото 8 броя снимки – извлечения от публикации, съдържащи снимки, извлечения от фейсбук профила на пострадалия, по този начин съдът бил ограничил правото на защита на ответната страна в нарушение на принципа за равенство на страните и на принципа за установяване на истината.
Моли да се отмени решението в обжалваната част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:
Счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, поради евентуалната недопустимост на съдебното решение, поради това, че са били налице престъпни обстоятелства, които гражданският съд не може да установи, както и са били налице основания за спиране на производството по делото.
1. Относно задълженията на страните да докажат релевантните за спора факти при осъществяване на главно и насрещно доказване, а именно изискването за несъмненост на изводите за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт при главното доказване и създаването на вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства като достатъчна предпоставка за успешно насрещно доказване. Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК , решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. 921/10 г., IV ГО на ВКС, решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. 4243/18 г, ВКС, II ГО.
2. Относно задължението на въззивния съд по чл. 12 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение като прави изводите си въз основа на съдържащите се в доказателствата сведения без да приписва на доказателствата (документите) съдържание, каквото те нямат. Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. 2430/15 г., ВКС, I ТО
3. По въпроса относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество на спора и задължението на въззивния съд по чл. 236, ал.2 ГПК да се произнесе със самостоятелни мотиви по поддържаните от страните доводи и възражения в рамките на очертания пред него от въззивната жалба предмет на спора, като обсъди представените и приети доказателства и отрази в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Счита, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 60 144/25.01.2022 г. по гр. д. 491/20 г,. ВКС, II ГО, решение № 60 164 от 31.05.2022 г. по т. д. 1895/20 г, ВКС, 2 ТО, решение № 60 249 от 20.05.2022 г. по гр. д. 4040/2020 г.
4. Въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД и прилагането на критерия за справедливост при липса на доказателства за търпени конкретни вреди. Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК - ППВС 4/68, решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. 1160/19 г.
5. Правният въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – задължението на съда да извърши преценка доколко действията на пострадалия са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и да установи действителния обем на приноса на участниците в ПТП за настъпването му с оглед установените по делото факти и обстоятелства. Счита, че е налице противоречие с решение № 91 от 27.07.2017 . по т. д. 10 99/2016 г, ВКС II ТО.
Д. Д. Д. оспорва касационната жалба на застрахователя. Излага подробни съображения за липса на произнасяне на касационната инстанция по поставените от него правни въпроси. Излага подробни съображения по същество, с анализ на уврежданията на пострадалия.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта за разликата над 100 000 лв до 130 000 лв и да отхвърли иска за разликата над 100 000 лв до 130 000 лв, както и да потвърди решението в частта, с която е осъден застрахователят да заплати сумата от 100 000 лв и да отхвърли иска за разликата над 100 000 лв до 250 000 лв, въззивният съд е приел, че е установено между страните, наличието на сключен застрахователен договор с ответника относно гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на л. а. „Ауди А4“, с който се е блъснал л. а. „Ф. П. , в който се е возил ищецът. Страните не спорят, че на 19.08.2015 г. около 23:30 ч, лек автомобил „Ауди А4“, управляван от застрахования при ответника водач се движил по [улица]от [населено място] към [населено място], а в същото време в обратната посока се е движил л. а. „Фолксваген“, управляван от Доткин, в който на предната дясна седалка се возел ищецът Д. Д.. При достигане в района на около 600 м след ул. 42, разклон за [населено място], лек автомобил Ауди бил навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил настъпил удар между предната му лява част и предната лява част на лек автомобил „Фолксваген“. Прието е, че в резултат на инцидента е получил телесни увреждания и е откаран по спешност в болница.
Прието е за безспорно, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на загуба на контрол от страна на застрахования при ответника водач, поради навлизане в завой със скорост над критичната над 66 км/ч. Прието е за спорно какви са вредите, техния обем и дали произтичат от произшествието, наличието на съпричиняване.
Прието е, че е осъществено противоправно поведение от водача на л. а. „Ауди А4“, който бил управлявал със скорост, която не му позволявала да контролира постоянно МПС, настъпили за ищеца вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не била оборена. Неоснователни били доводите, че гражданският съд не разполагал с правомощията да констатира факта на престъпление по повод предявен иск, тъй като предмет на произнасяне не било извършено престъпление, а извършен деликт. От прекратяване на досъдебното производство не можело да се достигне конкретен извод.
Прието е, че от описаното деяние са настъпили вреди за ищеца, като този извод е основан на заключението на вещото лице д-р Х. М., неврохирург, изразяващи се в контузия и охлузване в челната област на главата, мозъчно сътресение, навяхване на врата. Проведено било тридневно болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И. П.“, клиника по неврохирургия за периода от 20.08 до 22.08.2015 г., с извършени лабораторни и образни изследвания и комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, пострадалият бил изписан с подобрение, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. Д-р М. бил категоричен, че получената от ищеца черепно-мозъчна травма има характер на мозъчна контузия по тип на дифузна аксонална увреда и е утежнена с развитие на посттравматична епилепсия и нарушения на вестибулаторната функция. Получената шийна гръбначна травма, диагностицирана първоначално като „навяхване на врата“, по – късно, след проведеното М. изследване била уточнена като дискова протрузия на ниво С5-6 със срединна компресия на гръбначно мозъчните обвивки в умерена степен. След личен преглед от вещото лице било констатирано задоволително общо състояние, ясно съзнание, но потиснатост, ищецът бил затворен и аментивен. Мисловният процес бил забавен, разкъсан, с проблеми с паметта и често главоболие. Установеното състояние е констатирано да отговаря на т. нар. „епилептична промяна на личността“. Движенията в шийния отдел на гръбначния стълб и били ограничени и болезнени. Наличие на вертикален нистагъм при поглед нагоре. Нямало промени в останалите черепно-мозъчни нерви. Мускулна сила и активни движения – запазени, умерено живи надкостно-сухожилни рефлекси. Намек за патологични рефлекси на Х. и Трьомнер за горните крайници. Нестабилен в позата на Р.. Походка забавена, леко нестабилна, на база на представената документация и извършен личен преглед, можело да се твърди, че пълното възстановяване е невъзможно.
От заключението на повторната експертиза е установено, че с оглед огнищната неврологична симптоматика, епилепсия, психичен синдром и М. данни за паренхимно увреждане на главния мозък, е прието, че е била налице по-тежка степен на ЧМТ, а именно контузио церебри. Уврежданията в черната зона на мозъка имали разнообразна неврологична симптоматика, вкл. епилептични пристъпи и особено характерния за челния дял – психичен синдром, психична симптоматика, включваща предимно емоционални нарушения, често снижение на интелекта, апатия, безразличие, сексуални и вегетативни нарушения. Описаните симптоми са обединени в рамките на травмена енцефелопатия, която се е развила при него след ЧМТ – мозъчна контузия. Налице и дискорзио /навяхване/ на шията, от което протича с болки, скованост и ограничения на движенията в шийно-раменната област и изтръпване на ръцете. Претърпяното увреждане е черепно-мозъчна травма с усложнение – посттравматична епилепсия. Тежкото депресивно състояние на пациента, поведенчески и емоционални нарушения са довели до негативни мисли и упадък на социалния му статус, като това определя наличието на посттравматичен психоорганичен синдром, за който не е бил лекуван. След личен преглед е установено, че пострадалият е в сравнително добро физическо състояние. По отношение на неврологичното заболяване пристъпите са сравнително редки – 1-2 пъти годишно и са на фона на провеждана терапия с антиепилептични медикаменти. Налице е изразен тревожно-депресивен синдром, който налага консултация със специалист-психиатър и лечение, а трудно може да се прогнозира развитието на здравословното му състояние.
Прието е, че от изслушаното пред въззивния съд заключение, че е налице посттравматична епилепсия, произтичаща от произшествието на 19.08.2015 г. Констатирана е от образното изследване, личния преглед и разчитане на М.. От М. е установена находка за структурни промени в паренхима и може да се свърже с малък фокус на глиоза вдясно фронтално. Прието е, че първият припадък е документиран през 2016 г, 11 м след произшествието в епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ от 28.07.2016 г.
Установено е, че има черепно-мозъчни находки при тестовете за акомодация и конвергенция съобщава за световъртеж, замайване, тежест в очите, гадене, повдигане в епигастриума. Дребен, неизчерпващ се латентен нистагъм при поглед на дясно хоризонтално, също и неясно и размазано виждане с диплопия. Не е установена хемианопсия по централен тип. Лицева симетрия и моторика - запазени. Съхранена лицева сетивност. С. - умерено живи, в ръцете с разширени рефлексогенни зони без патологични от групите на Б. и Росолимо и без пирамидни знаци в главата, торса и крайниците. Двигателна сфера - при тестовете за ЛП - едиметрично отпуска бързо крака и ръце, без пронация, твърди, че бързо се изморява, нискоамплитудни осцилации в краката при теста за ЛП. Походка - по атаксичен, задностълбоцов тип с по-широко отворени крака. Координация: тест на Ромбергсилно нестабилен, неустойчив, залита странично и назад, търси опора, тест на Б. - Файл - не може да го осъществи. Ходене със затворени очи - не може да осъществи. НПП и КСП - симетрично, но несигурно, лека дисметрия двустранно, повече в ляво. При обуване - заема поза на колене поради трудност да запазва равновесие. Сетивност - умерено смутена дълбока сетивност в краката; усет за дискриминация и циркумферентна дискриминация - умерено до тежко смутени. Вещото лице Г. е установил, че е налице протрузия на диска на ниво С5-С6 и че М. находката може да се свърже с малък фокус на глиоза вдясно фронтално. В с. з. д-р Г. е приел, че дисторзио коли е шията с промени в сегмента С1 - С7. Според заключението прогнозата по отношение на травмената болест на главния мозък е неблагоприятна, като не може да има пълно възстановяване. Би могло да се очаква известно подобрение по отношение на увредени висши корови функции и когнитивния дефицит при системно, оптимално и продължително лечение, спазване на лечебно-охранителен и диетичен режим. Менингеален синдром - не е установен.
С оглед така установените увреждания, въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответника за недоказаност на връзката между пътния инцидент и епилепсията. Прието е, че безспорно е имало удар, като спорът е относно проявената 11 м по-късно, след пътно-транспортното произшестиве, епилепсия. Прието е, че първият припадък е от 2016 г., а не 2018 г. Като от УМБАЛСМ „Пирогов“ е изписан с диагноза симпоматична (криптогенна) епилепсия с ГТКП (генерализиран тонично – клоничен припадък). С оглед заключението на вещото лице Кайтазки е прието, че в литературата има описани прояви на заболяване и 5-15 г след настъпване на закрита ЧМТ. Прието е, че и вещите лица от повторната експертиза пред първата инстанция и вещите лица от експертизата, изслушана пред въззивната инстанция приемат наличието на причинна връзка между черепно-мозъчната травма, причинена при пътно-транспортното произшествие и епилепсията, проявена по-късно. Поради наличието на тези доказателства, въззивният съд е обосновал извод за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното деяния на водача на л. а. „Ауди А4“ и заболяванията на пострадалия. Изключено е заключението на вещите лица от първата експертиза. Не е прието, че данните за припадъци са само анамнестични, тъй като са документирани в медицинските документи. Прието е, че с решение на ТЕЛК е определена 72 % ТНР.
По отношение на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че следва да се отчетат контузия и охлузване в челната област на главата, мозъчно сътресение, навяхване на врата, посттравматична епилепсия, трайно намалената работоспособност 72 , намалената за три години работоспособност, болничния престой непосредствено след ПТП и по повод на припадъците. Стресогенните събития и психическите последици, стрес и страх, продължили повече от обичайните 2-3 месеца, както и възраст 36 години, на фона на трайно неврологично заболяване. Икономическите условия в страната, израз, на които са лимитите на отговорност на застрахователите. Прието е, че следва да се намали обезщетението до 100 000 лв (от определените 130 000 лв от първата инстанция), тъй като ищецът не е бил с опасност за живота, няма проведени оперативни интервенции и епилептичните пристъпи са сравнително редки 1-2 пъти годишно, при подходящо лечение могат да се контролират, както и да настъпи известно подобрение по отношение на увредени корови функции и когнитивния дефицит. За недоказани са приети твърденията за загуба на работата, семейни проблеми, както и липсата на пълноценен живот, включително самостоятелно придвижване, без опасност за неговото здраве. Прието е за недоказано наличието на психичен синдром, изразяващ се в апатия, потиснатост, безсъние, сексуални нарушения, паметови нарушения, негативни мисли, вкл. суицидни. Отчетено е, че са налице трайни увреждания, без изглед за пълно възстановяване, епилепсия, нарушение на вестибуларна функция, ограничение на движенията в шийно –раменната област, намалената работоспособност и младата възраст на ищеца.
По отношение на възражението за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед заключението на вещите лица от комплексната СМАТЕ, с оглед отчитане механизма на удара и получените травми, ищецът с по-голяма вероятност е бил с поставен предпазен колан, но не се е намирал в оптимално положение спрямо седалката. Вещите лица са посочили, че автомобилите са се движили със сумарната скорост от 100 км/ч при сблъсъка, характера на самия сблъсък като челен, дори при отворена въздушна възглавница би следвало да се получат повече и по-тежки наранявания, ако не е имало предпазен колан, а навяхването на шията било по –характерно за пътници с поставен предпазен колан. Така е прието, че възражението за съпричиняване поради липса на правилно поставен предпазен колан, е неоснователно.
Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Съгласно посочените основания в чл. 280, ал.2 , пр. 1 и пр. 2 от ГПК, касационната инстанция извършва служебна проверка за наличие на основания, обосноваващи вероятност съдебното решение да е нищожно, както и основания да е вероятно недопустимо.
В случая не са налице данни по делото, от които да се направи извод, че са налице основания, обосноваващи вероятност съдебното решение да е нищожно.
При извършената служебна проверка, не се установи наличие на основания, обуславящи извод за вероятност съдебното решение да е недопустимо. Установява се, че са спазени изискванията за международна компетентност на българския съд, съгласно чл. 11, т. 1 б. „б“ от регламент № 1215/11 на ЕП и на Съвета, като искът е предявен от трето ползващо се от застраховката лице, срещу застрахователя, пред съда по местоживеенето на ищеца. Спазени са правилата за родова подсъдност, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. По отношение на сочения от касатора-ответник довод, че съдът не е бил компетентен да се произнесе по наличието на предпоставките, предвидени в чл. 343, ал. 1 б. „б“ от НК, настоящият съдебен състав намира, че в случая съдът е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на основание извършено непозволено увреждане. Установявайки елементите на фактическия състав относно извършването на противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, въззивният съд не се е произнесъл по наличието на престъпление, а по отношение на противоправно действие, извършено от водача на лек автомобил „Ауди 4“, за когото ответникът-застраховател отговаря. Това произнасяне не е извън правомощията на съда.
По отношение на твърдението за неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 1 от ГПК, въззивният съд е приел, че липсата на престъпление, установено с прекратяване на наказателното производство, не е пречка да се установи противоправно деяние, което не съставлява престъпление, но от което са настъпили вреди. Установено е наличието на противоправност, както от констативния протокол за оглед на местопроизшествие, съставен от длъжностно лице дежурен, отдел „пътна полиция, СДВР, по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, така и от наказателно постановление. Въззивният съд е приел, че с оглед твърдението за противоправност и допуснато нарушение на правилата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, то вината на установения извършител се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и от данните по делото не е установено оборване на посочената презумпция. Освен това по делото е обсъдено в първоинстанционното решение наличието на наказателно постановление относно допуснатото административно нарушение и е наложена административно наказателна отговорност на водача на л. а. Ауди. Съдът не е приемал наличието на извършване на престъпление, за да е налице нарушение на забраната на чл. 17 , ал. 1 от ГПК. Единствено е приел установените правонарушения, зачитайки посочените актове, съставени и издадени от органите на КАТ-МВР.
По отношение на поставените правни въпроси от касатора Д. Д. Д. настоящият съдебен състав намира, че с поставените правни въпроси касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Същите не са разрешение в отклонение от задължителната и трайна практика на ВС и ВКС. Въззивният съд правилно е оценил критериите, посочени в ППВС 4/68 г., когато е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, като е отчел обстоятелствата, при което е получено увреждането, полученото засягане на телесната цялост, характерът на увреждането, начинът на извършване на противоправното деяние, обстоятелствата, при които е извършено, влошаване на здравето на лицето, причинените осакатявания и трайното засягане на здравето, последиците за засягане на здравето на пострадалия, както и перспективите за преодоляване, респ. трайно и невъзвратима промяна с влошаване качеството на здравето и социалното функциониране на увреденото лице.
В случая въззивният съд е преценил правилно всички факти, които е приел за доказани, за да определи точния размер на обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) вр. чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд е отчел начина на извършване на деянието, конкретното нарушение на правните норми, причинно-следствената връзка между нарушението и настъпилите вреди, засягането на здравето на лицето, проявлението на вредите в по-късен момент, тежестта на засягане на здравето на лицето, както и последиците за здравето. Конкретно, контузия и охлузване в челната област на главата, мозъчно сътресение, навяхване на врата, посттравматична епилепсия, както и определената ТНР за 3 години в размер на 72 % с решение на ТЕЛК. Отдадено е значение на посттравматичната епилепсия е със сравнително редки пристъпи 1-2 пъти годишно. Отчетено е, че е намалена работоспособност, болничния престой непосредствено след ПТП и след получаване на припадъците, проведените изследвания, обичайния стрес при тези събития, страх, които не е доказано да са продължили повече от 2-3 месеца, трайното неврологично заболяване и възрастта на ищеца, както и макар и да е установено травмена болест на главния мозък, с неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване, са отметени перспективите, би могло да се очаква известно подобрение по отношение на увредени висши корови функции и когнитивния дефицит при системно, оптимално и продължително лечение, спазване на лечебно ограничителен и диетичен режим. Отчетени са уврежданията без изглед за пълно възстановяване, епилепсия, нарушение на вестибуларната функция и ограничение на движенията в шийно-раменната област, намалена работоспособност и млада възраст на ищеца, 36 г. Отречено е наличието на загуба на работа вследствие на уврежданията, семейни проблеми, напълняване и липса на пълноценен живот, вкл. трудности при социални контакти. Приетото за недоказано, че има психичен синдром, изразяващ се в апатия, потиснатост, безсъние, сексуални нарушения, паметови нарушения, негативни мисли, вкл. суицидни.
Така въззивният съд е спазил всички разяснения относно тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, разяснени в трайната практика на ВКС. Поради това не е налице основание за допускане касационно обжалване. Конкретно посочените решения са съобразени с установените факти, за които не може да се приеме, че са идентични с изследваните в настоящия случай. Определянето на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди, е извършено след конкретна преценка на доказателствата по делото.
По отношение на поставените правни въпроси от касатора – застраховател, настоящият съдебен състав намира следното:
По поставения първи правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос не е обуславящ изхода на спора и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Допустимо е при наличие на преки доказателства да бъде установен определен факт, съответно при косвените доказателства, свидетелстващи за странични факти, но преценени в съвкупност, може да се направи несъмнен извод за основния факт. В случая съдът е приел, че при условията на пълно и главно доказване, посредством допустими доказателствени средства, протокол за ПТП, издаден от компетентен орган и заключения на вещи лица е установено наличието на противоправно деяние. Приложил е имплицитно правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, за да обуслови отговорността на водача на автомобила, за когото застрахователят отговаря. Доказването на факта на непозволено увреждане е прието за извършено с допустими доказателствени средства, протокол за пътно-транспортно произшествие с посещение на мястото на настъпване на деянието и отразяване на данните след настъпилото пътно-транспортно произшествие. Относно изводите, свързани с правилно възприемане на фактите в протокола за ПТП е въпрос, който не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед вече изложеното по-горе относно наличието на наказателно постановление в конкретния случай за налагане на административно наказание за същото противоправно деяние на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, следва да се приеме, че поставеният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Липсва основание да се приеме, че има данни за извършено престъпление, след като е налице наказателно постановление за налагане на административно-наказателна отговорност.
По отношение на втория и третия поставени правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е разрешил поставените правни въпроси по посочения от касатора начин досежно това дали е разрешил спора по делото, като е възприел доказателствата според точното им значение. Въззивният съд е направил анализ на доказателствата, за да приеме определени факти за настъпили или не. По отношение на конкретните увреждания и пряката причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, въззивният съд е приел, че в съвкупност медицинските документи, пряко свидетелстващи за настъпили изменения в мозъчния паренхим, както и направени изследвания с ясна характеристика за изменения, преценени в експертно становище, както и осъществените прегледи на пострадалия от вещите лица-медицински експерти, са доказателствата, от които е направен извод за наличието на пряката причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и уврежданията, проявени в по-късен момент. Посочените съдебни решения не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Изложените обстоятелства от касатора са във връзка с правилността на съдебното решение. Изводите на съда са основани не на вероятност, а на несъмненост на доказване на причинната връзка между настъпилите впоследствие увреждания на ищеца и пътно-транспортното произшествие. Събраните писмени медицински документи, анализирани от вещите лица, преките прегледи и изследвания на ищеца, са установили наличието на пряка причинно-следствена връзка. Не може да се приеме, че е налице произнасяне в отклонение от трайната практика на ВКС.
Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, изразена в посочените от касатора съдебни решения, относно тълкуването на чл. 236, ал. 2 от ГП. Съдът е основал решението си след анализ на доказателствата по отделно и в тяхната връзка и установяване на фактите, произтичащи от тях, съобразил е доводите и възраженията на страните и е изложил мотиви, като с оглед цялостния анализ, е формирал и изразил вътрешното си убеждение. Соченото от касатора нарушение на правилата за доказателствена тежест и приемане за настъпили на определени факти от доказателства, които нямат това доказателствено значение, е твърдение на касатора, което не може да се установи в хода на настоящето производство по реда на чл. 288 от ГПК. Въззивният съд, след анализ на доказателствата, както писмените, така и заключенията на вещите лица е направил извод, че установените увреждания на пострадалото лице, са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС ППВС 1/53 и ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т. д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т. д. 1245/13 г. и множество други. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, както и посочените от касатора.
По отношение на поставения правен въпрос четири, настоящият съдебен състав намира, че по-горе бе отговорено, че въззивният съд при приложение на чл. 52 от ЗЗД не се е отклонил от разрешението по поставения правен въпрос от задължителната практика на ВС и ВКС и трайна практика на ВКС.
По отношение на петия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд при разрешаване на посочения правен въпрос не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС и ВКС. Въззивният съд се е произнесъл по своевременно въведеното възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е изключил наличието на съпричиняване, поради непоставяне правилно на предпазен колан от пострадалия, като возещ се на първата седалка в дясно в автомобила, като е обсъдил заключението на вещото лице, съгласно което е установено, че няма данни пострадалият да е бил без предпазен колан. Наличието на анализ на доказателства по спорното основание, конкретно заключение на вещото лице, са обуславящи изхода на спора, конкретно по правния въпрос относно наличието на съпричиняване. Прието е, че по всички обективно установени признаци, съгласно събраните по делото доказателства, вещите лица са приели, че пострадалият е имал правилно поставен предпазен колан. Конкретните увреждания не биха могли да бъдат получени, а биха получени различни и по-тежки, ако би бил без предпазен колан. Изводите са основани на заключението на вещото лице. Поради това разрешението е свързано с обсъждане на доказателствата и тяхното правно значение и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Соченото решение от касатора е постановено по конкретен правен спор, като в този случай, съдът е разрешил наличието на основание за съпричиняване, изразено чрез действия на пешеходец. Липсва основание да се приеме, че въззивният съд в настоящия случай е постановил решението си в противоречие с посочения в това решение правен въпрос.
При този изход на спора на касатора Д. Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски. По направеното искане за присъждане на разноски на адв. В. Н., с оглед трайната практика на настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че не му се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, такова възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ поради затруднено материално положение, може да се присъди, само при наличие на затруднено материално положение. В случая, след наличието на предварителна изпълняемост на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, не може да се признае материално затруднение за представляваното от адв. Н. лице, поради това и на адв. Н. не следва да бъдат възмездени разноските направо от другата страна, а следва да се докаже, че му е заплатено възнаграждение от представляваното лице.
Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 541 от 14.04.2022 г. по т. д. 28/22 г., по описа на САС , I ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: