О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 81

гр.София, 14.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3938/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу въззивно решение на Сливенски окръжен съд от 05.07.2019 г. по гр. д.№ 315/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр. д.№ 3396/ 2018 г. и по този начин е отхвърлена предявената от касатора против М. Г. С. претенция, квалифицирана по чл. 59 ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение по гр. д.№ 2134/ 2016 г. на Старозагорски районен съд мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д. К. и А. К., като упражняването на тези права бъде предоставено на бащата В. К., при когото да бъде определено местоживеенето на децата, а майката М. С. да бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка.

Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправен въпрос, който касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: съставлява ли ново обстоятелство, обуславящо изменение на установени мерки относно родителски права, съвкупността от следните факти: обективна невъзможност на упражняващия родителските права в значителни периоди от време да полага грижи за децата; порастването на децата, обуславящо необходимост от създаване на условия за социалното им израстване и разширяването на кръгозора им, ако децата се отглеждат от пълномощник на упражняващия родителските права, който трайно живее с тях в малко населено...