О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

гр. София, 14.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 312 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Софийски градски съд срещу решение № 2583/22.11.2019г. по в. гр. дело № 1301/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 412/28.12.2018г. по гр. дело № 463/2018г. на Софийски окръжен съд, ГО, 4 състав, в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от ищеца А. Н. Д. срещу касатора акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 17 425 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 329 304.60 лв. – вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, изтекла за периода от 22.04.2014г. /датата на получаване на поканата за изпълнение/ до 28.10.2014г. /датата на подаване на исковата молба/.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Посочва, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че отправеното от ищеца волеизявление, постъпило в регистратурата на Софийски градски съд на 22.04.2014г. представлява покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД, поради което неправилно е определил началната дата на забавата на длъжника от момента на получаване на писмото, а не от момента на подаване на исковата молба по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с искане за връщане...