Производството е по чл. 248 ГПК.

С определение № 227 от 8.05.2019 г., постановено по настоящото дело, е разгледана частна касационна жалба на С. К. С. чрез пълномощника й адвокат К. И против определение, наименовано „решение“, № 4889 от 18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 15567 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.05.2015 г. по гр. д. № 51567/2010 г. на Софийски районен съд за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 13.06.2014 г. по гр. д. № 51567/2010 г. като на лист 103-гръб от делото и лист 4 от решението се чете: „осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. Б. да заплати на Р. К. Б. 500 лв. разноски по гр. д. № 51567/2010 г.“ вместо неправилно изписаното „осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. Б. да заплати на Р. К. Б. 5000 лв. разноски по гр. д. № 51567/2010 г.“ и за отхвърляне искането на С. К. Б. за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на ищците, както и за освобождаването й от внасяне на такси и разноски по гр. д. № 51567/2010 г.

Въззивното определение е обезсилено в частта, с която е разгледана жалба против произнасянето на първостепенния съд по искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Частната касационна жалба е приета за основателна в частта против произнасянето на съда по чл. 77 ГПК и е отменено осъждането на С. К. Б. да заплати на Софийски районен съд 80 лв. държавна такса по гр. д. № 51567/2010 г., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде внесена доброволно. В останалата си част частната касационна жалба е счетена за неоснователна и е оставено в сила произнасянето на съда против осъждането на С. К. Б. да заплати на Й. К. Б., Р. К. Б., Й. Б. К., П. Б. К. и В. Б. К. 400.00 лв. съдебни разноски, т. е. по 80 лв. на всеки и на Р. К. Б. 500 лв. разноски по гр. д. № 51567/2010 г. На Р. К. Б. са присъдени разноски за производството по частната касационна жалба в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. К..

С молба вх. № 5276 от 10.06.2019 г. С. К. С. е поискала да се измени определение № 227 от 8.05.2019 г., като се намали поради прекомерност присъденото на Р. К. Б. адвокатско възнаграждение и се присъдят на жалбоподателката С. С. разноски съобразно основателната част на частната касационна жалба.

Ответниците по молбата не са изразили становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

В частната касационна жалба е заявено искане за възстановяване на направените по повод касационното обжалване от С. К. С. разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса от 30.00 лв. и възнаграждение на адвокат К. И. в размер на 300 лв. от общо уговорените 600 лв. Искане за възстановяване на разноските е направено и с частната въззивна жалба, като са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 40.00 лв. и възнаграждение на адвокат К. И. в размер на 300.00 лв. С. К. С. е атакувала три акта на съда – по искането й за поправка на очевидна фактическа грешка, по разноските, които е осъдена да заплати на ищците по иска и по осъждането й да заплати държавна такса по иска при условията на чл. 77 ГПК. Частната касационна жалба е основателна само в частта, с която С. С. е осъдена да заплати държавна такса по иска, поради което ответниците й дължата 1/3 от направените във въззивното и касационното производство разноски или сумата 223.33 лв.

Основателно е и искането за намаляване на присъденото на Р. К. Б. адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Определеният в чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатско възнаграждение в производство по частна жалба при предявен неоценяем иск по чл. 30 ЗН е 200 лв. В случая фактическата и правна сложност на повдигнатия процесуален спор не обосновава възнаграждение в по-висок размер.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 227 от 8.05.2019 г., постановено по настоящото гр. д. № 424 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отеделение в частта за разноските, като:

ОСЪДЖА Й. К. Б., [населено място],[жк], [улица], Р. К. Б., [населено място], ж. к.“Надежда I част“, [улица], Й. Б. К., [населено място], [улица], П. Б. К., [населено място], [улица] В. Б. К., [населено място], [улица] да заплатят на С. К. Б. /С./, [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 407, адвокат К. И. разноски за въззивното и касационното частни производства в размер на 223.33 лв.

НАМАЛЯВА разноските, които С. К. Б. /С./, [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 407, адвокат К. И е осъдена да заплати за частното касационно производство на Р. К. Б., [населено място],[жк], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, кантора № 2, адвокат Н. К. от 500.00 /петстотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: