Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. С. С., представляван от адв. А. Ч., срещу въззивно определение № 114/10.05.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 131/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 236/20.03.2019 г. по гр. д. № 83/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 69 СК.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват формулирани правни въпроси и бланкетно се твърди, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалвания съдебен акт е прието, че предявеният от жалбоподателя иск по чл. 69 СК за установяване произхода от баща на детето К.С.Е, [дата на раждане], е недопустим за разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът е посочил, че ищецът разполага с възможността да припознае детето К.С.Е по реда на чл. 65 СК, но не е сред активно легитимираните лица да предяви иска по чл. 69 СК, тъй като законодателят не е уредил такава възможност. Същевременно, изяснено е, че на този етап длъжностното лице по гражданско състояние към [община] е отказало да впише припознаването поради нередовност на декларацията - същата не е подадена лично от декларатора пред длъжностното лице; а не е спазена и формата на документа (писмена с нотариално заверен подпис) за случаите, когато декларацията не се представя лично от претендиращия припознаването пред отговорното длъжностно лице.

С тези решаващи мотиви въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване произхода от баща на детето К. Е. е недопустим за разглеждане и е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.

В изложението липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за селектиране на жалбата. Не се установява и наличието на бланкетно соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Не могат да бъдат изведени служебно правни въпроси, които да са от значение за твърдяната очевидна неправилност на съдебния акт, доколкото при произнасянето си въззивният съд е съобразил точния смисъл и константното задължително тълкуване на ВКС (вж. напр. - определение № 9/08.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 574/2012 г., III г. о.), касаещо приложението на нормите по чл. 64, ал. 1, чл. 65 и чл. 69 СК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 114/10.05.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 131/2019 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.