О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

С о ф и я, 11 септември 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 09 с е п т е м в р и 2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

като съобрази становището на прокурора от ВКП Я. Г,

изслуша докладваното от съдията Н. Д

частно наказателно дело № 814/2019 година.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат от Районен съд-Г. О по прекратеното НЧХД № 525/2019 г. по описа на този съд спор за подсъдност с Районен съд-В. Т във връзка с подадената от С. М. М. от Г. О срещу В. К. К. от същия град тъжба с обвинения за извършени престъпления против личността й.

Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че компетентен да се произнесе по тъжбата е Районен съд-В. Т.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Във връзка с възникнал инцидент между тъжителката С. М. и В. К. е било водено досъдебно производство № ЗМ-420/2018 г. по описа на РУП-Г. О, производството по което е било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК (нова ДВ бр. 7/2019 г.) с постановление от 13.02.2019 г. по пр. пр.№ 586/2018 г. на Районна прокуратура-Свищов, за което тъжителката е била уведомена по реда на чл. 50 от НПК, включително и за последиците от неспазване на преклузивния срок по чл. 24, ал. 6 от НПК. Същата е обжалвала прокурорското постановление пред Районен съд-Свищов, който е отрекъл компетентността си да реши образуваното пред него ЧНД № 131/2019 г. и го е изпратил на Районен съд-Г. О.

По образуваното ЧНД № 307/2019 г. по описа на Районен съд-Г. О всички съдии от този съд са се отвели на основание чл. 29, ал. 2 от НПК от разглеждането му по съображения, касаещи служебни и лични взаимоотношения с жалбоподателката, поради което в производство по чл. 43, т. 3 от НПК с определение № 78 от 14.06.2019 г. по ЧНД № 578/2019 г. на ВКС – ІІ н. о. касационният състав го е изпратил за решаването му по същество на Районен съд-В. Т. С определението си № 429 от 11.07.2019 г. по ЧНД № 1042/2019 г. съдът е потвърдил обжалваното постановление, съгласявайки се с доводите на прокурора, че разследваното деяние между М. и К. не е за престъпление от общ характер и пострадалата може да подаде тъжба по реда на чл. 80 и сл. от НПК.

Такава е била подадена от М. на 17.07.2019 г. до Районен съд-В. Т и образувано НЧХД № 1219/2019 г. Съдията-докладчик обаче е оспорил промяната в местната подсъдност на делото с определението на ВКС – ІІ н. о., считайки я „неотносима” към новообразуваното дело за престъпление от частен характер и с оглед на правното основание на развилото се производство по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК, прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд-Г. О.

С разпореждане № 259 от 01.08.2019 г. съдията-докладчик е прекратил производството по образуваното НЧХД № 525/2019 г. по описа на РС-Г. О и като се е позовал на постановената от ВКС – ІІ н. о. промяна в местната подсъдност на делото е приел, че следва да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК.

ВКС намира, че само от така постановеното от съдията от Районен съд-Г. О е видно, че не се касае за същински спор за подсъдност, доколкото не се оспорва описаното и в тъжбата деяние да е било осъществено в Г. О, между същите страни, участвали в спряното досъдебно производство и че заради отношенията на всички съдии от този съд с едната от тях (тъжителка понастоящем) са дали основание за самоотводите им и за преместване разглеждането на делото в Районен съд-В. Т. От друга страна, безспорно е, че именно спирането на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК предопределя предоставената на пострадалия възможност да претендира продължаването му чрез подаване на съответна тъжба в 6-месечния срок, което сочи обвързаността между досъдебното производство и възможния ход на делото в съдебната фаза на процеса. В случая няма каквато и да е промяна в обстоятелствата, относими към определяне на местната или родовата подсъдност на делото и то следва да се изпрати за решаването му по същество на Районен съд-В. Т, както е постановил вече ВКС и няма основание за повторната му намеса.

Поради неоснователността на повдигнатия от Районен съд-Г. О спор за подсъдност същият следва да бъде оставен без разглеждане, а производството пред ВКС следва да бъде прекратено.

Ето защо на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия с разпореждане № 259/01.08.2019 г. на съдията-докладчик по прекратеното НЧХД № 525/2019 г. на Районен съд-Г. О спор за подсъдност с Районен съд-В. Т.

ИЗПРАЩА делото, образувано по тъжба на С. М. М. от Г. О срещу В. К. К. от същия град за деяние, осъществено на 07.03.2018 г. в Г. О за разглеждането му от РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 814/2019 г. по описа на Върховния касационен съд – първо наказателно отделение.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд-Г. О, за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: