ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕН ИСК СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНАСЯ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 186 ГПК

Чл. 195 ГПК

Чл. 213 ГПК

Направено е предложение от председателя на Върховния съд за издаване тълкувателно решение по въпроса: с какъв съдебен акт следва да се произнесе съдът при недопустимост на иска - дали това трябва да стане с определение за прекратяване на делото или с решение, с което се отхвърля искът като недопустим. За да се произнесе по поставения въпрос ОСГК взе предвид: За да може съдът да даде търсената с иска правна защита чрез постановяване решение по съществото на делото, законът предвижда като необходимо условие наличността на известни предпоставки: компетентност на съда, правоспособност и дееспособност на страните, липса на висящ процес по същия спор и пр. Процесуалните предпоставки са условия за допустимостта на търсената правна защита. Само при тяхното наличие съдът може да пристъпи към проверяване основателността на претенцията, От систематиката на закона и съдържанието на чл. 186-189 и 195 ГПК се разбира, че съдът се произнася с решение само тогава, когато разрешава спора по същество, по материалните права на страните, по предмета на исковата претенция. В чл. 195, ал. 1 ГПК изрично е подчертано, че съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. По въпроси, свързани с допустимостта или недопустимостта на иска, предметът на спора не се засяга и следователно по тях съдът се произнася с определение. Ал. 1 на чл. 195 ГПК има по-широк обхват и не се отнася само за разрешаване на въпроси по движението на делото. Втората алинея на същия текст ограничава определенията по движението на делото, давайки право на съда сам да ги отменя или изменя вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или опущение. По аргумент за противното следва да се заключи, че ал. 1 визира и друг вид...