Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК отм., но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.

С решение № 229/04.12.2007 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр. д. № 357/2007 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/ от 15.08.2006 г. по ф. д. № 4992/2001 г., с което е отхвърлен иск на П. Г. П. срещу ЖСК “Ф”- гр. С., ЖСК “Б” – гр. С. и ЖСК “Ф” – гр. С. с правно основание чл. 431 ал. 2 вр. чл. 97 ал. 1 ГПК отм. за признаване за установено по отношение на трите кооперации недопустимостта на вписването, извършено с решение от 08.03.2001 г. по ф. д. № 4602/1991 г. на СГС, с което е вписано прекратяването на ЖСК “Ф” и заличаването й в регистъра на кооперациите.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ищецът П. Г. П. с оплаквания за неправилност. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, като неправилно е приел, че трите ЖСК са правоприемници на ЖСК “Ф”, което противоречи на ЗЖСК и Постановление № 4/1987 г. на Пленума на ВС. Поддържа още, че искането за заличаване е направено от неправоимащи лица, а САС се е позовал на решение на ОС за разделяне на ЖСК, което не е влязло в сила.

Ответниците не взимат становище.

Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК отм., от страна в процеса - ищец, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима.

Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предявен е иск по чл. 431 ал. 2 вр. чл. 97 ал. 1 ГПК отм. за признаване за установено недопустимост на вписване с регистърно решение от 08.03.2001 г. С това решение е вписано прекратяване на ЖСК “Ф”. Като основания за недопустимостта се излагат доводи, свързани с неправилното преобразуване на ЖСК “Ф” чрез разделянето й на три самостоятелни ЖСК.

СГС е отхвърлил предявения иск, а САС е оставил в сила решението му.

САС е приел, че недопустимост на вписване е налице при постановяване на решение по искане на нелигитимирано лице или произнасяне без надлежно сезиране. В случая не е налице произнасяне без сезиране, нито сезиране от нелигитимирано лице, поради което искът е неоснователен. Обстоятелството, че решението на ОС на ЖСК е обжалвано, не опорочава вписването доколкото процедурата по обжалване на решенията на ОС на кооперацията на ЖСК и тази по атакуване на порочните вписвания на съда въз основа на тези решения се подчинява на различен режим.

Решението на въззивния съд е обосновано и правилно. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени по реда на чл. 188 ал. 1 ГПК отм. и въз основа на тях и закона е постановено правилно решение. Не е допуснато нарушение нито на ЗЖСК, нито на Постановление № 4/1987 г. на Пленума на ВС по така предявената искова молба, доколкото в случая спорът е за недопустимост, а не за неправилност на взетите от ОС на ЖСК решения. Както правилно е приел САС недопустимо вписване е налице само когато вписването е постановено по искане на нелигитимирано в регистърното производство лице по смисъла на чл. 494 ГПК отм., или без съдът да е сезиран с искане за вписване. Тези основания в случая не са налице, поради което правилно искът по чл. 431 ал. 2 ГПК отм. е отхвърлен. Правилно е прието от САС, че обжалването на решението на ОС не е пречка за вписването му, нито опорочава същото. Вписаното решение има сила до заличаването му по реда на чл. 498 ГПК отм. или след отмяната му след проведен иск по чл. 39 ЗЖСК.

С оглед на изложеното и като не намира основания за правни изводи, различни от направените от САС, настоящия състав на ВКС счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 218ж ал. 1 изр. 2-ро предл. 1-во ГПК отм.,

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229/04.12.2007 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 357/2007 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.