О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 05.02. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2101 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „Земеделска производителна кооперация „Успех““, [населено място], Бургаска област за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50220 от 7.11.2023 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в негова полза следва да бъдат присъдени направените пред трите съдебни инстанции разноски. Изразява становище, че същите следва да бъдат възложени в тежест на наследника на ищците - К. Д. А..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на молителя и данните по делото, прие следното:

Молбата за допълване на определението изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Отговорността за разноски в исковия граждански процес е уредена в чл. 78 ГПК, тя е функционално обусловена от изхода на спора, предмет на делото, и може да се осъществи само по висящия процес. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника е признато право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и...