№ 465

гр. София, 02.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 1834 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. М., чрез адв. П. М., срещу решение № 1451 от 30.11.2022 г. по в. гр. д. № 1877/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260668 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1594/2021 г. на Софийски градски съд, с която по иск на М. Л. М. е поставена под пълно запрещение С. Б. М..

Касаторът счита, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

В изложението към касационната жалба, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, обобщени от настоящия състав: 1.В какво се изразява близостта, в понятието „близък роднина“ по чл.336 ГПК-във вида и степента на родство или фактическите отношения между страните ? По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №691/02.12.2010 г. по ч. пр. д.№669/2010 г. на ВКС. 2.Подлежат ли на доказване близостта между ищеца и ответника или е достатъчно да се установят родствени отношения? и 3.Подлежат ли на доказване фактическите отношения между ищеца и ответника по иск с правно основание чл.336 ГПК, вр. с чл.5 ЗЛС ?. Сочи, че по тези въпроси, въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление №5/79 г. на ППВС и решение №667/14.03.1970 г. по гр. дело №329/70 г., но и са от значение за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Поставени са и следваща група въпроси: 4.За да се приеме, че е налице юридическият критерий за поставяне на едно лице под запрещение, а именно неспособност да се грижи за работите си, следва ли да бъде установено наличието на „работи“, за които лицето трябва да се грижи и да се установи, че поставянето под запрещение е в интерес на лицето, което се поставя под запрещение?, 5.Подлежи ли на доказване при условията на пълно главно доказване интересът на ответника-необходимостта от поставянето му под запрещение?, 6.За поставянето на едно лице под запрещение, длъжен ли е съдът да установи, че поставянето му е в интерес на самото лице, респективно, че е налице необходимост от поставянето му, и за охраняване на интереси. Сочи, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №5/79 г. и решение №155 от 16.11.1987 г. по гр. дело №48/87 г. на ВС на РБ. Поставени са и процесуални въпроси: 7.Когато в адвокатското пълномощно изрично е предвидено, че представителната власт на процесуалния представител е учредена за една инстанция, необходимо ли е пълномощното да бъде изрично оттеглено или се счита за изчерпано с приключване на делото в съответната инстанция? 8.Възможно ли е да се учреди представителна власт на адвокат за конкретна инстанция или адвокатското пълномощно има действие за всички инстанции Сочи, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение №151/15.11.2018 г. по гр. дело №3987/2017 г. на ВКС, решение №44 от 18.06.2020г. по т. дело №962/2019 г. на ВКС, 2 –ро т. о. и решение №251/21.12.2020 г. по гр. дело №2133/2020 г. на ВКС, 4-то г. о., 9. Единствено внезапните препятствия ли са основание за отлагане на съдебното заседание и какво се разбира под внезапно заболяване, както и насрочване на секцио поради медицински показания, непосредствено преди термин за раждане не е ли такова внезапно заболяване?, 10. В какъв срок преди съдебното заседание страната следва да организира защитата си, така, че да се приеме, че невъзможността за ангажиране на процесуален представител не е пречка за даване на ход на делото? По тези въпроси се сочи противоречие с решение №60216 от 24.11.2021 г. по гр. дело №1467/2021 г на ВКС, 3-то г. о. и решение №60084 от 14.07.2021 г. по гр. дело №51/2021 г. на ВКС, 1-во г. о., 11. Задължен ли е въззивният съд, в случай, че първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства, но е създал пречки за събирането им, при направено искане за отстраняване на процесуалното нарушение във въззивната жалба да събира допуснатите доказателства? и 12. След като първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетели, но не ги е разпитал и обстоятелствата, за които са допуснати не са установени и страната е поискала във въззивната жалба да бъдат разпитани следва ли въззивният съд да стори това, като извърши и нова преценка? По последните два въпроса се сочи противоречие с решение №60114 от 08.10.2021 г., по гр. дело №4077/2020 г. на ВКС, 1-ви г. о., решение №35 от 14.03.2017 г. по гр. дело №60126/2016 г. на ВКС, 3-то г. о., решение №32 от 08.02.2016 г. по гр. дело №4591/2015 г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба М. Л. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпило становище по касационната жалба от Софийска апелативна прокуратура.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По въззивна жалба на С. Б. М., подадена чрез адв.М., с приложено пълномощно към исковата молба за всички инстанции, срещу решението на СГС, с което е уважен предявеният от М. Л. М. иск с правно основание чл.5 ЗЛС и е поставена под пълно запрещение С. М. е образувано въззивно производство и делото е насрочено за 06.10.2022 г. за която дата са призовани страните.

С молба от 05.10.2022 г. адв. М. е поискала да не се дава ход на делото и то да се отложи за друга дата като е приложила болничен лист, за това, че след раждане на 19.09.2022 г. чрез цезарово сечение е в болнични до 30.10.2022 г. Посочила е, че поради здравословни причини раждане чрез цезарово сечение и грижи които следва да полага за новородено дете е била в невъзможност да се яви по делото и да ангажира друг адвокат, който да се запознае с делото и да представлява ответницата по въззивното производство. Изтъква, че самата ответница по исковата молба С. М. е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, трудно подвижна, което възпрепятства последната да се яви лично в съдебно заседание. Посочено е, че следва да се съобрази и спецификата на производството и последиците за личността при постановяване на съдебен акт, с който молбата за поставяне под запрещение се уважава, съответно особената необходимост от правна помощ с оглед на гарантиране правата и законните интереси на ответника. С определение от 06.10. 2022 г. обективирано в протокола от съдебно заседание въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като причината поради която се иска отлагане на делото не касаела внезапно препятствие, тъй като страната е могла да организира защитата си по подходящ начин. Приел е, че въззивницата ответник по делото е имала и друг адвокат адв.М., който да я представлява по делото и за който в делото на първа инстанция има приложено пълномощно и няма данни да е оттегляно. С нова молба от 13.10.2010 г. адв.М. е поискала съдът да отмени определението си за даване ход на делото като е изтъкнала, че секциото при раждане не е планирано, а е взето решение в последния момент по медицински предпоставки и това е усложнило възстановителния период, но също така е заявила, че адв. М. е била упълномощена да представлява ответницата само за първа инстанция-СГС, което е посочено изрично в приложеното пълномощно. С определение от 25.11.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за отмяна на хода по същество. На 30.11. 2022 г. е постановено въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС, с което в производство по чл.5 ЗЛС и по иск, предявен от М. Л. М., син на ответницата е поставена под пълно запрещение ответницата С. М.. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че производството е допустимо, тъй като е инициирано от близък родственик на лицето, чието запрещение се иска. Приел е, че от изслушване на ответницата от първоинстанционният съд, същата е дезориентирана за собствената си личност, място и време и е налице пълна липса на мисловен процес. От съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че ответницата страда от съдова деменция, глобарен тип, тежък дементен синдром и което състояние се приравнява на слабоумие. Констатирано е, че лицето не е в състояние да се грижи за себе си, не е в състояние да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на чл.142, ал.2 ГПК, в това число и в случаите, в които за втория пълномощник по делото на страната е отразено упълномощаване за една инстанция, за проверка дали въззивното решение съответства на възприетото в посочените в изложението решения на ВКС. Останалите въпроси касаят съществото на правния спор и по тях отговор следва да бъде даден в крайния съдебен акт по делото.

На касаторката следва да се укаже да внесе държавна такса за касационно обжалван в размер на 40лв. по сметка на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1451/30.11.2022 г. по в. гр. д. № 1877/2022 г. на Апелативен съд – София.

УКАЗВА на касатора С. Б. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 40лв., както и в същия срок да представи вносния документ по делото, като в противен случай при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната, а производството прекратено.

След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В случай на неизпълнение на указанията-делото да се докладва на докладчика.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: