№ 50007

София 30.09.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

Д. П.

при участието на секретаря К. Г. като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2569 по описа за 2019г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.73 ЗЧСИ.

Образувано е въз основа жалбата, подадена от частен съдебен изпълнител М. Г. против решение от 15.02.2019г. по д. д. № 14/2018г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което й е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 500лв. за допуснато от нея нарушение на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по изп. д.№ 20098620400003. Искането е за отмяна на така постановения акт поради липса на извършено нарушение, а евентуално – ако съдът счете, че е налице допуснато нарушение за определяне на по-лекото наказание -„порицание“.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява, като поддържа подадената жалба и желае да бъде уважена.

Ответната страна се представлява, като изразеното становище от Камарата на ЧСИ е за неоснователност на подадената жалба. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

От министъра на правосъдието е постъпило писмено становище за недопустимост на неговото участие пред вид отсъствието на хипотезата на чл.73, ал.3 ЗЧСИ, защото в случая той не е обжалвал решението, което становище се поддържа и в съдебно заседание. Ако се приеме, че следва да участва в производството, счита жалбата за неоснователна и недоказана.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира подадената жалба за основателна поради следното :

Дисциплинарното производство е образувано с решение № 4 от 9.03.2018г. на Съвета на Камарата на ЧСИ, след подадена жалба с вх.№ Ж-474 от 20.10.2017г. от Н. Х. за това, че образуваното срещу него изпълнително дело /изп. д.№ 20098620400003/ не е прекратено въпреки наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Дисциплинарният състав е приел за установени следните факти във връзка с образуваното изп. д.№ 20098620400003 по описа на ЧСИ Г.:

Делото е образувано на 19.01.2009г., въз основа на представен изпълнителен лист от 20.11.2003г. на АС София. По него е постъпила молба от взискателя на 6.07.2010г. и на същата дата ЧСИ е насрочила опис на движими вещи. Същият не е осъществен поради неуведомяване на длъжника. На 15.11.2011г. взискателят е подал нова молба и е насрочен нов опис. Същият е отложен от ЧСИ отново поради нередовно уведомяване на длъжника. На 28.08.2013г. е конституиран нов взискател, въз основа на приложен договор за цесия. На 19.12.2013г. той е направил искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника и на същата дата ЧСИ е изпратила запорно съобщение до НОИ. Взискателят е правил искания за проучване на банкови сметки на длъжника на 2.06.2014г. и 4.12.2015г. На 25.02.2016г. ЧСИ е поискала справка за наличие на трудов договор от НАП. На 20.04.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника, с което задължението е покрито. На 6.06.2017г. длъжникът е поискал прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като искането му е оставено без уважение. Изпълнителното дело е прекратено на 13.06.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК – поради събиране на сумата.

При тези данни, Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е приела, че е налице допуснато нарушение на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, защото въпреки че за периода от 2.06.2014г. до 4.04.2017г. не са поискани и не са извършвани изпълнителни действия /т. е. за срок надвишаващ законово определения от две години/, образуваното изпълнително дело не е прекратено. Прието е, че прекратяването е настъпило по силата на закона на 2.06.2016г. и това е следвало да бъде констатирано от ЧСИ, който неправилно вместо да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство е приел молбата от 4.04.2017г. на взискателя, въз основа на която е събрал вземането. Наказващият орган е наложил наказание „глоба“ в близък до минималния размер, съобразно действащата към момента на извършване на нарушението редакция на чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ /ДВ бр.49/2012г./

Безспорно е, че със заповед № СД-04-28 от 24.04.2023г. на министъра на правосъдието са прекратени правомощията по изпълнението на частен съдебен изпълнител М. Г.,считано от 13.05.2023г.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки гореизложеното и постановените Тълкувателни решения по т. д.№ 2/2013г. и по т. д.№ 2/2023г., двете на ОСГТК на ВКС, намира извода на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители за това, че е налице допуснато дисциплинарно нарушение от страна н ЧСИ Г. за неправилен, а нейната жалбата за основателна. Това е така, защото в случая, видно от посочените дати, няма изтекъл срок по-дълъг от две години, през който взискателят да не е правил искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Дори и да се приеме за вярна обратната теза, която е възприета от наказващия орган, отново не е налице допуснато нарушение от частния съдебен изпълнител поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Принципът е, че когато прекратяването настъпва по силата на закона /както е в случая/, актът за прекратяване /на ЧСИ/ има само декларативна, а не решаваща роля. Отделно, в случая единственото релевантно обстоятелство е, че настъпването на перемпцията може да е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. Затова, дори и когато събира сумата по вземането след като е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, частният съдебен изпълнител не е допуска нарушение, защото събира сума, която е дължима. Всяко ново писмено искане по делото, отправено от кредитора до ЧСИ след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение и съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане /в какъвто смисъла са мотивите към т.3 от ТР по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съобразявайки изложеното постановения акт - решение от 15.02.2019г. по д. д. № 14/2018г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е неправилен и следва да бъде отменен.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 15.02.2019г. по д. д. № 14/2018г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.