Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 1 от 26. 01. 2011 г. по гр. д. № 287/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на посочените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос и решаването му в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение.

Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

С атакуваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е признато за установено между страните по делото, че договорът за възлагане на строителство на магазини от 22. 02. 2005 г., сключен между страните по делото, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, в частта, с която е уговорено построяване на части от общите части на две сгради - за съответните разлики над размерите на притежаваното от възложителя право на строеж върху идеални части от общите части на сградите /прилежащи към 9 бр. търговски обекта/ до размерите посочени в договора, и е осъдил ответното дружество, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищцовото сумата 47076, 36 лв., част от договореното възнаграждение за строителство, платени в повече на нищожно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че договорът за строителство е нищожен в посочената част, тъй като към подписването му възложителят [фирма] не е притежавал право на строеж върху част от идеалните части от общите части на сградата /за тези части от посочените в договора размери на прилежащите към всеки от магазините идеални части от общите части на сградата договорът за прехвърляне на право на строеж е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение/, което, от своя страна, лишавало атакуваната сделка от предмет.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил материалноправен въпрос – кога един договор има невъзможен предмет. Отнесен към настоящия казус, въпросът следва да се конкретизира в следния смисъл: ако е сключен договор за строителство на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост, заедно с части от общите части на сградата и, ако площта на възложената за изпълнение част от общите части на сградата надхвърля размера на притежаваното от възложителя право на строеж върху идеалните части от общите части на сградата, то невъзможен ли е предметът на договора за строителство за съответната разлика между размера на притежаваното право на строеж върху идеалните части от общите части на сградата и размера на възложената за построяване част от общите части на сградата. Следва да се отбележи, че няма законова пречка поставеният от жалбоподателя въпрос да бъде конкретизирани и преформулиран от съда въз основа на обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и на касационната жалба /т. 1 от ТР № 1/2010 г./.

Посоченият материалноправен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Доказано е твърдението на жалбоподателя, че посоченият въпрос е решен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение на Върховния касационен съд, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос. В мотивите към приложеното към касационната жалба решение № 725 от 4. 11. 2008 г. по т. д. № 163/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че невъзможност на предмета на договора не е налице, когато обектът на сделката съществува, не е погинал и не е изваден от гражданския оборот. В обжалваното решение невъзможността на предмета се свързва не с преценка на осъществимостта на предмета /фактическа или правна/, а с преценка на обстоятелствата притежавал ли е възложителят право на строеж върху възложения за построяване обект и действителен ли е бил сключеният между него и собственика на земята договор за суперфиция.

Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по посочения материалноправен въпрос, а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 1884 лв.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 26. 01. 2011 г. по гр. д. № 287/2010 г. на Бургаския апелативен съд.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1884 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горните указания касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: