СЪДЪТ НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА НАПЪТВА ИЩЕЦА КЪМ ОПРЕДЕЛЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОСНОВАНИЕТО НА ИСКА

Чл. 4, ал. 2 и 3 ГПК

Чл. 186 ГПК

Чл. 189 ГПК

Чл. 195 ГПК

Министърът на правосъдието е поискал. съгласно чл. 212 ГПК да бъде постановено от Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, тълкувателно решение по спорния в съдебната практика въпрос, дали съдът е длъжен с оглед разпоредбата на чл. 4 ГПК да напътва ищеца към съответно изменение основанието на иска, когато с оглед на събраните доказателства това се налага. Решението си по поставения на разглеждане въпрос Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, постанови въз основа на следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал. 2 и 3 ГПК съдът е длъжен дейно да участвува за разкриване обективната истина за спорните обстоятелства и отношения в делото, както и да напътва страните при извършването на процесуални действия, за да не бъдат накърнявани поради неосведоменост техните интереси. Ако се изхожда само от тези текстове, би следвало да се отговори утвърдително на поставения за разглеждане въпрос, а именно, че съдът е длъжен, когато обстоятелствата налагат, да напътва ищеца към изменение основанието на иска така, както би трябвало да съветва всяка една от страните при извършването на други съдопроизводствени действия. Оказването на помощ в подобен случай обаче поради особеността на въпросното процесуално действие би било в противоречие с други нормативни разпоредби, които също задължително регулират дейността на съда. За да препоръча в хода на процеса определено изменение на основанието на иска, съдът трябва да бъде убеден в необходимостта му за правилната защита на интересите на ищеца с оглед на събраните доказателства. Такова убеждение би могло да се създаде само след като бъдат обсъдени и преценени наличните данни и въз основа на тях бъде прието за установено едно или друго фактическо положение. А такава дейност по начало...