О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217

[населено място], 01.02. 2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 693 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Производството е по повод на касационна жалба от „ ТЕДА ПАК“ЕАД против решение № 641/13.10.2022 г. по в. т.д. № 741/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 18.04.2022 г. по т. д. № 961/2021 г. на СГС са отхвърляне на предявените от касатора срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование “ЧЕЗ Р. Б. АД/ искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 61 682,92 лв., представляваща недължимо платена коригирана цена по фактура № 3237810/30.08.2019 г. по констативен протокол от 17.06.2019 г., и на сумата 241 лв., представляваща недължимо платена такса за възстановяване на захранване с ел. енергия, заедно със законната лихва за забава върху двете суми, считано от 12.12.2019 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД в писмения отговор оспорва наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесните искови претенции се основават на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като ищецът претендира връщане на парични суми, които той бил заплатил на ответника при начална липса на основание – сумата 61 682,92 лв. по фактура № 3237810/30.08.2019 г. и сумата 241 лв., представляваща такса за възстановяване на захранване с ел. енергия.

За безспорни са приет следните факти: 1/ между първоначалния ищец „Е. П. ООД, чийто универсален правоприемник е настоящия ищец „Т. П. АД, и ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е бил сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, собственост на ответника, до мястото на доставка на обекта на ползвателя в [населено място]; 2) между ищеца и лицензирания търговец на ел. енергия „Е. М. АД е бил сключен и договор за продажба на ел. енергия, действал към 2019 г.; 3) на 17.06. и 18.06.2019 г. от служители на ответника са били извършени проверки на средството за търговско измерване на доставяната в обекта на ищеца ел. енергия, резултатите от които са описани в констативни протоколи № 3026154/17.06.2019 г. и № 1024890/17.06.2019 г.; 4) в резултат на констатациите от ответника е била издадена процесната фактура № 3237810/30.08.2019 г., с която на ищеца е била допълнително начислена сумата 61 682,92 лв. за потребена ел. енергия за 3-месечен предхождащ период; 5) ответникът е възразил срещу начисляването с възражение с вх. № 100000120015/19.09.2019 г.; 6) поради неплащане на сумата в определения срок до 11.09.2019 г. ел. захранването на обекта е било преустановено от ответното дружество; 7) на 11.11.2019 г. ищецът заплатил на ответника сумата 62 556,76 лв. по фактурата от 30.08.2019 г., заедно с неустойка за забава, както и сумата 241 лв. – такса за възстановяване на захранването с ел. енергия. Като спорни са били определение въпросите дали има основание за начисляване на процесните суми и дали ответникът е легитимиран да получи сумата по фактурата от 30.08.2019 г. САС е приел, че независимо, че за мрежовите услуги крайните клиенти се намират в договорни отношения със съответния оператор на мрежа, то по силата на специалната регулация оправомощени да фактурират и събират дължимите суми за ползване на тези услуги са съответните доставчици на енергия, при това – от свое име.

Тази специфична регулация представлява съществено отклонение от общия правен режим на облигационните отношения и е предвидена с цел улесняване на крайните клиенти, които следва да заплащат всички суми на един субект, вместо на трима /един доставчик на енергия и двама оператори на мрежи – преносна и разпределителна/. Това не означава, че доставчикът на енергия замества мрежовия оператор в облигационното му отношение с крайния клиент, а че е налице специално нормативно овластяване да упражни от свое име правата на мрежовия оператор спрямо клиента. По тази причина доставчикът има право да събере от свое име вземанията за цена за мрежовите услуги – доброволно или принудително, вкл. и чрез съдебна и изпълнителна защита. Подобен правен механизъм съществува и за отношенията, касаещи измерването на количествата ел. енергия, вкл. в хипотезите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Съобразно чл. 87, ал. 2, т. 6 и чл. 89, т. 6 ЗЕ част от мрежовите услуги, които предоставят операторите на мрежи, е измерването на електрическата енергия в електропреносната и електроразпределителните мрежи. По правило средствата за търговско измерване са собственост на мрежовите оператори /чл. 120, ал. 2 ЗЕ/, а не на доставчиците или клиентите на енергия, като операторите осигуряват техническо и метрологично обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване и предоставят информация от базата данни от измерванията на доставчиците /чл. 110 ЗЕ/.

По силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ отношенията относно измерването на енергия се уреждат от приети от КЕВР правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В изпълнение на делегацията КЕВР е утвърдила действащите ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., изм. и доп.), в чийто раздел ІХ е уреден редът и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия. Предвидено е, че това преизчисляване се извършва след проведени проверки, чиито резултати са закрепени в констативен протокол, който се подписва от представител на мрежовия оператор и от ползвателя или негов представител, като при отсъствие на такъв или отказ да подпише се подписва и от свидетел, който не е служител на оператора, а протоколът се изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка – чл. 49, ал. 3 и 4 ПИКЕЕ. Подробно е уредено как се процедира в различните хипотези на установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, както и ако повредата в СТИ се дължи на форсмажорни обстоятелства или ако е установено добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване /чл. 49, ал. 5 – 8/. Правилата уреждат начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване, неправомерно въздействие, повреда на СТИ или в случай на ел. енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ. В тези случаи се извършва корекция на сметка на крайния клиент по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която съставлява корекция на фактурираното количество ел. енергия за предходен период, което от своя страна води до промяна в цената, дължима от клиента за предоставената му престация – както за потребената енергия по продажбеното отношение с доставчика, така и на потребените мрежови услуги по правоотношението със съответния оператор на мрежа. Тази корекция не се отразява само върху продажбената цена на потребената от клиента енергия съобразно общите му задължения по чл. 183 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Корекцията може да е в полза на клиента, когато му е начислено по-голямо количество ел. енергия от реално използваното и той е надплатил, в който случай е безспорно, че му се връща не само надплатената цена за доставена енергия, но и надплатената цена за мрежовите услуги по правоотношението с мрежовия оператор, зависеща от доставеното количество енергия /чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „б“ ЗЕ, чл. 57 ПИКЕЕ/. Отчитайки спецификата на отношенията с клиента ПИКЕЕ диференцира хипотезите на корекция на цената, когато тя не се извършва в полза на клиента, а той следва да заплати допълнителни суми. Регулацията предвижда следното: 1) корекцията се извършва от и в полза на доставчика на енергия в хипотезата на чл. 56, ал. 4 във вр. с чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ – когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя, като в тези случаи преизчислените количества енергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа; 2) корекцията се извършва от и в полза на оператора на електроразпределителната мрежа – във всички останали случаи на преизчисляване – чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ. В последната хипотеза операторът предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“ /чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/. Определената сума се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора на съответната мрежа /чл. 56, ал. 2/, като преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор /чл. 56, ал. 3/. Преизчислените количества ел. енергия се отразяват както на дължимите суми за самата доставена енергия, така и на сумите за мрежови услуги, /с посоченото изключение/, макар и глобалната сума да се определя на база действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи по ал.3. Всяко от тези вземания се дължи от клиента в рамките на отделните облигационни отношения с доставчика и с мрежовия оператор, но по силата на изричното нормативно овластяване право да получи и събере дължимите суми има само мрежовия оператор. САС е заключил, че противно на приетото от СГС, уредбата на чл. 56, ал. 1-3 ПИКЕЕ не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, нито излиза извън рамките на 12 законовата делегация за приемане на ПИКЕЕ или на ПТЕЕ, тъй като законът е делегирал на КЕВР цялостната подзаконова регламентация на отношенията между крайните клиенти, доставчиците на енергия и операторите на мрежи.

По отношение основанието за начисляване на процесните суми, САС е намерил следното: От съвкупната преценка на доказателствата е счел за доказано по несъмнен начин, че при извършена на 17 - 18.06.2019 г. проверка по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е било установено, че спрямо средството за търговско измерване на доставената ел. енергия в обекта на ищеца е осъществен нерегламентиран достъп и промяна на схемата на свързване на измервателната система, което води до непълно/частично измерване на потребената ел. Енергия, както и нарушаване на пломбата на вратата на електромерното табло, монтирано на фасадата на трафопоста, на пломбата на измервателния клеморед, намиращ се под електромера, както и на пломбата на вратата на килията за мерене в трафопоста, в която се намират трите токови трансформатора. Освен това е било установено развиване на винта на клемореда в началото на вторичната намотка на втория токов трансформатор /фаза S/, както и монтирането на 3 бр. проводници /шунтове/ към началата на вторичните намотки на трите токови трансформатора на фази R, S и Т преди СТИ, които в другите си краища не са били свързани към нищо, а са били изолирани с пресни изолационни лепенки. САС е кредитирал и двете заключения на СТЕ и е приел, че развиване на винта на клемореда увеличава контактното съпротивление в мястото на връзката и води до грешка в измерването предвид чувствителността на СТИ. Спрял се е на категоричния извод на ексепритзите относно монтирането на трите проводника - ако свободните краища на тези проводници са били свързани към нулев потенциал /земя, корпус/, то това води до значително намаляване на преминаващата през електромера ел. енергия и до отчитането на по-малка консумация от действително потребената на обекта. Отчел е, че по делото няма преки доказателства за това дали и къде са били свързани тези проводници в свободните си краища, но се е обосновал със събраните косвени доказателства, че те са били свързани към нулев потенциал – най-вероятно са били заземени. Това следва от анализите на товарните профили на обекта, т. е. от съпоставката на отчетената консумация на обекта през отделните отчетни периоди. Намерил е, че данните за отчитане недвусмислено показват, че измерването на консумираната ел. енергия чрез процесното СТИ е било манипулирано и правят убедително обяснението на вещите лица, че това е станало чрез въпросните 3 бр. допълнително монтирани проводници. Приел е за ирелевантно обстоятелството от кого е била извършена неправомерната манипулация на схемата за свързване на СТИ и чия е вината за това. В настоящото производство се изследват само гражданскоправните последици от установеното неточно измерване на енергията, а не конкретната вина на отговорните физически лица, която следва да се изясни в образуваното наказателно производство. Ето защо САС е заключил, че е било налице основание за преизчисляване на количеството ел. енергия, доставено на обекта, по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ. За начина на преизчисляване е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, според която при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Обосновл е, че по-краткият период от двата визирани е 3-месечният, тъй като по-близка извършена проверка не е имало. И двете изслушани заключения на СТЕ установяват, че извършеното от ответното дружество преизчисляване съответства на нормативните правила и сумата за корекция е била правилно определена на 51 402,43 лв. без ДДС /61 682,92 лв. с ДДС/ на база действащите към момента на корекцията цени за покриване на технологичните загуби, утвърдени от КЕВР съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото по делото заседание на осн. чл.56, ал.3 ГПК?; 2/ за задължението н въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, вкл. събраните доказателства и досодите на страните; 3 Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с решение по гр. д. № 2942/2016 г. на ВКС, IV г. о., по втори въпрос – със задължителната практика на ВКС по т.19 от ТР № 1/04.012001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и множество решения по гр. д. № 2353/2022 г. на ВКС, IV г. о., по гр. д. № 1680/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.; по трети въпрос –с решение по гр. д. № 2892/2022г. на ВКС, III г. о.

Настоящият състав на ВКС намира, че първи въпрос изпълнява изискванията към общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. За проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективиран в цитираното решение по гр. д. № 2942/2016 г. на ВКС, IV г. о., както и служебно известните на състава на ВКС – решение по гр. д. № 1024/2011г. на ВКС, III г. о. и по гр. д. № 4836/2014г. на ВКС, IV г. о. Останалите въпроси са обусловени от произнасянето по първия правен въпрос.

Касаторът следва на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 1238,48 лв. по сметка на ВКС

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 641/13.10.2022 г. по в. т.д. № 741/2022 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора, че следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1238,48 лв., като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: