О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1281

гр.София, 16.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4942/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. д. „М. – Н.” с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 330 от 24.06.2015 г. по гр. д.№ 414/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр. д.№ 6699/ 2014 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма], клон Р., иск, квалифициран по чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че [фирма], клон Р., дължи на А. д. „М. – Н.” сумите 5 640 лв неплатени възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, 522, 92 лв мораторна лихва за период 30.11.2013 г. – 28.10.2014 г. и законната лихва върху главницата от 28.10.2014 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 6158/ 2014 г. на Русенски районен съд.

Жалбоподателят повдига в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) 1.дължи ли се възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, уговорено за събиране на вземания от длъжник на доверителя, ако доверителят отчужди вземането с цесия и 2.дължи ли се това възнаграждение едва след плащане на уговорената по договора за цесия цена от цесионера на цедента. Счита, че въпросите са от значение за точното...