ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119

гр. София, 05 октомври 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар…………при становището на прокурора П.Долапчиев при ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 983 по описа за 2016г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 1 от НПК.

Образувано е съдебно производство – НЧД № 13929/2015г., по описа на Софийски районен съд, 96-ти състав, н.о. по предложение на прокурор от СРП по реда на чл. 89 и сл. от НК.

Делото се разглежда от СРС съобразно нормата на чл. 428 от НПК, тъй като в района на София е местоживеенето на лицето.

С разпореждане от 15.09.2016г. съдията – докладчик при 96-ти състав на СРС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне по подсъдност по правилата на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, било с местоживеене в [населено място], както и родителите му.

Изложени са съображения за естеството на местонахождението на лицето, което е посочвало различно местоживеене, в [населено място] и в [населено място].

Становището на прокурора от ВКП е, че не са налице изискванията на чл. 43, т. 1 от НПК делото да бъде възложено за решаване от съда по местоживеене, РС-Стара Загора, тъй като било с последен установен адрес в [населено място], вещите лица били от [населено място],а само родителите на лицето били в [населено място].Твърди, че не бил покрито законовото изискване по чл. 43, т. 1 от НПК за „много“ от участниците в процеса.

Съставът на ВКС счете, че не са налице основания за промяна на подсъдността, тъй като лицето е само едно. Въпреки стремежа му да не се установи постоянно на нито...