О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1238

гр.София, 06.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4676/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по искане на М. Д. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1041/ 10.06.2015 г. по гр. д.№ 1019/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр. д.№ 16403/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против П. на Р. Б. искове, квалифицирани по чл. 225 ал. 1 ЗСВ за заплащане на сумата 26 295, 36 лв – обезщетение, дължимо при освобождаването му от длъжността „следовател” след прослужени повече от десет години на тази длъжност, със законната лихва от 31.05.2014 г., евентуално по чл. 225 ал. 4 ЗСВ за заплащане на сумата 29 911, 24 лв – разлика между обезщетението, дължимо при освобождаването му от длъжността „следовател” след прослужени повече от десет години на тази длъжност и обезщетението, което е получил при предхождащо освобождаване от същата длъжност, със законната лихва от 29.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига материалноправните въпроси съставлява ли обезщетение по смисъла на чл. 225 ЗСВ получената от следовател в МВР сума при освобождаването му от длъжност като служител на МВР, след като е последвало назначаване на същата длъжност в системата на съдебната власт и прослужване повече от десет години, и подлежи ли на приспадане полученото при освобождаването му...