Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 126 от 29.07.2010 год. по т. д.№ 268/2010 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решението от 25.02.2010 год. по т. д.№ 554/2008 год. на Варненския окръжен съд. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни, предявените от [фирма] срещу Лиана С. С., Ю. П. Ч. и С. К. С. в качеството им на съдружници в Д. „Ексконсулт-2003”, обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, произтичаща от авансово плащане по договор за изработка (подвид “проектиране”), сключен с третото лице [фирма], по което плащане сумите са били преведени на гражданското дружество.

След смъртта на ответника С. К. С., като страна по спора са конституирани и наследниците му Й. Х. Б. – С. и К. С. С..

За да отхвърлят иска, съдилищата са приели за неоснователни твърденията на ищеца за липса на облигационна връзка с гражданското дружество, както и наличието на действителен договор с едноличния търговец, който е бил развален, поради първото му неизпълнение от страна на [фирма]. Въззивният съд е приел, че договорът за проектиране, сключен с едноличния търговец е бил нищожен, поради липсата на предмет. Въз основа на съставените фактури за плащане на исковата сума по главницата, съставът на ВнАС е приел за доказано наличието на договор за проектиране между ищеца и гражданското дружество, който е бил изпълнен, но работата не е била приета от възложителя. Поради това и основанието по чл. 55 ал. 1 ЗЗД не е налице за главния иск, което обуславя и произнасянето по акцесорния по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са посочени всички основания по чл. 280 ал. 1.

Изложението съдържа доводи по същество – тежестта на доказване, кога двустранно подписаната фактура може да бъде квалифицирана като договор, какви са процесуалните последици от отказа за отвод по чл. 22 ал. 6 ГПК. Дори да са допуснати сочените нарушения от страна на въззивния съд, това евентуално би съставлявало основание по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол по тези въпроси.

Съобразно разясненията на т. 1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, от съдържанието на изложението могат да бъдат изведени следните обуславящи правни въпроси, свързани с въведените основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК:

„Приложима ли е хипотезата на чл. 293 ал. 3 ТЗ, ако позоваването на нищожност е направено от неизправната страна по сделката? Може ли на основание чл. 293 ал. 3 ТЗ да бъде валидирана сделка, която е нищожна на друго правно основание, а не поради порок на формата? Какви са последиците от прогласяване нищожността на основание чл. 293 ТЗ?”

Основанието по т. 1, касаторът свързва със задължителната съдебна практика – Решение № 95 от 06.07.2009 год. по т. д.№ 663/2008 год. на ІІ т. о. на ВКС и Решение № 159 от 02.11.2009 год. по т. д.№ 154/2009 год. на ІІ т. о. на ВКС.

За основанието по т. 2 сочи Решение № 1442 от 23.12.2003 год. по гр. д.№ 411/2003 год. на ТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК и касационен контрол ще следва да бъде допуснат.

На основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4608.50 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и да представи вносен документ.

Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 126 от 29.07.2010 год. по т. д.№ 268/2010 год. на Варненския апелативен съд.

УКАЗВА

на [фирма], че

следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4608.50 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и да представи вносен документ.

След

изтичане на срока за внасяне на държавна такса и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.