Публикувано: Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1968 г.

ОТНОСНО ПРАКТИКАТА НА СЪДИЛИЩАТА ПО ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ЗАКОНОНАРУШЕНИЯТА

Чл. 7 и чл. 37 ЗУС

Чл. 21 НК

Чл. 124 НПК

Чл. 154 НПК

Чл. 179 НПК

Съдилищата като специализирани органи в борбата с престъпленията и закононарушенията наред с правораздавателната дейност по конкретни дела са длъжни да провеждат и мероприятия за предотвратяване на самите престъпления и закононарушения.

Участието на съдилищата в превантивната дейност е уредено в разпоредбите преди всичко на чл. 3 ЗУС. Отделни указания за превантивна дейност са дадени в други законни разпоредби, като чл. 7 и 37 ЗУС, чл. 124, 154 и 179 НПК (*1), чл. 21 НК (*2) и др. Пленумът на Върховния съд в редица постановления е давал указания за някои форми на превантивна дейност - № 2/1958 г. "За сигналната функция на съдилищата", № 6/1961 г. "За подобряване дейността на съдилищата в борбата с престъпността", № 16/1963 г. "Относно борбата с присвояване на обществено имущество", № 19/1963 г. "Умишлени убийства", № 5/1966 г. "За престъпленията, извършени от непълнолетни" и др.

С оглед на голямото значение на борбата за предотвратяване на престъпленията и нарушенията на законността, като се имат предвид и указанията, където превантивната дейност се поставя като първа и основна задача в борбата за намаляването и постепенното ликвидиране на престъпността, Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на съдилищата и от направените проучвания констатира, че съдилищата поначало провеждат разнообразна, целенасочена и резултатна превантивна дейност. Наред с това обаче се допускат и някои слабости.

За да се отстранят допуснатите слабости и подобри работата на съдилищата, Пленумът на Върховния съвет намира че въз основа на досегашната практика следва да се дадат и по-конкретни указания за участие на съдилищата в различните форми и методи на превантивна дейност.

1. По възпитателното и предупредителното въздействие на...