Определение по т. д. № 1137/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 1137/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.

№434

С., 10.06.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България

, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: Д. П.

Т. К.

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 1137 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от МЦ [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. Б. срещу въззивно решение № 320/21.06.2010 г. по т. д. № 137/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 18.01.2010 г. по т. д. № 560/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 1 състав.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: “Кога между търговци - предложител и приемащ са налице трайни търговски взаимоотношения като условие за действие на презумпцията на чл. 292, ал. 1 от ТЗ”. Жалбоподателят счита, че по този въпрос съдебната практика е оскъдна и ВКС следвало да очертае дефинитивните признаци на израза ”трайни търговски взаимоотношения” / чл. 280, т. 3 ГПК/.

Посочен е и втори правен въпрос, формулиран по следния начин: ”В кои случаи е налице противопоставяне от страна на търговец на действията на лице без представителна власт като...