ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т. дело №1032/2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],гр.П., чрез адвокат В. И., с вх.№3128/30.07.2010 год. на Великотърновския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.07.2010 год., срещу Решение №128 от 01.07.2010 год. по в. т.д.№55/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №48 от 13.04.2010 год. по т. д.№17/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което са уважени, предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 327 ТЗ за сумата 44 281.02 лв., незаплатена цена на получено от касаторката-ответник автомобилно гориво за периода 31.03.2006 год.-31.05.2006 год., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 044.06 лв. мораторна лихва. Въззивният съд е възприел изводите на Плевенския окръжен съд, че касаторът частично не е заплатил полученото автомобилно гориво по приложените с исковата молба електронни фактури - не е доказал плащане на цялото фактурирано количество гориво.

Касаторът [фирма],гр.П., твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като окръжният съд в нарушение на чл. 103 във вр. с чл. 104, т. 4 ГПК е иззел делото от компетентността на районния съд. Подържа, че предмет на спора не е една търговска сделка, а множество такива, материализирани във всяка една отделна фактура, които са на стойност под 25 000 лв. Евентуално подържа и неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл. 142, ал. 2 ГПК. Въпреки подадената молба за отлагане на делото, придружена с болнични листове за касаторката и нейният адвокат, Плевенският районен съд е дал ход на делото, поради което я е лишил от право на защита. Навежда доводи за нарушение на чл. 153 и чл. 154 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, от които не може да се изведат направените от съда изводи. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК сочи постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с тълкувателно решение 87-1958-ОСГК, задължаващо съда да обсъди доказателства по делото поотделно и в съвкупност и да изложи мотиви в подкрепа на изводите си. Този й довод може да се квалифицира като допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението си е по чл. 284, ал. 3 ГПК е посочила като допълнително основание и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Твърденията на касаторката за изземване от Плевенския окръжен съд на родово подсъден на районния спор, не са обуслови твърдяната недопустимост на обжалваното решение. Двете съдебни инстанции са определили родовата подсъдност на спора, съобразно индивидуализацията на спорното право, чрез основанието и петитума на исковата молба. Претендираната продажна цена не е дължима по множество търговски сделки, а по една търговска продажба с периодично изпълнения-чл. 332 ТЗ. Уговорените между страните задължения се погасяват с многократно, периодично повтарящи се престации. А и дори да е иззет спор, родово подсъден на районния съд, това не води до недопустимост на постановеното решение.

Касаторката не е посочила и общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да формулира правните въпроси, съдържащи се в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда. Преповтаряните доводи за неправилност на обжалваното решение, поради твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила –чл. 142, ал. 2 ГПК, биха представлявали основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които, обаче не могат да служат същевременно и за основания за достъп до касация.

Обжалваното решение не е постановено и в противоречие със задължителна съдебна практика - соченото ТР 87-1958-ОСГК, поради което не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Евентуалното необсъждане от съда на представените доказателства, или неизлагане на мотиви в подкрепа на изводите си, биха представлявали основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Освен това в случая събраните по делото доказателства са обсъдени от съдилищата, а направените правни изводи са мотивирани, но касаторката не е съгласна с тях.

Не е налице и допълнително подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторката се е позовала само на правната квалификация на това основание за селектиране на касационната, без въобще да го мотивира.Не е посочена нито значимостта на дадените от Великотърновския апелативен съд разрешения на правните въпроси за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №128 от 01.07.2010 год. по в. т.д.№55/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №48 от 13.04.2010 год. по т. д.№17/2009 год. на Плевенския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: