ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131

С., 10, 06, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т. о., в закрито заседание на 6 юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.

Е. М.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

т. дело № 1060 /2010 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Ив. Х. от С. против решение № 163/16.07.2010 г. по в. т.д. № 53/2010 г. на ВТАС, с което се потвърждава решение № 16/6.04.2010 г. по гр. д. № 162/2008 г. на Габровски ОС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на М. И. от Г. сумата 27 500 лв. частичен иск от 40 000 лв., на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва и разноски.

Ответникът по касационната жалба М. И. е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, а и че същата е неоснователна.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касаторът е получил препис от въззивното решение на 5.08.2010 г., видно от съобщението на лист 41, което е връчено на баща му.

Касационната жалба е подадена на 8.09.2010 г., видно от пощенското клеймо върху плика, т. е. след срока за обжалване по чл. 283 ГПК, който е изтекъл на 7.09.2010 г., съобразно чл. 60, ал. 3 и 6 ГПК. Има и второ съобщение до адвоката на касатора, което е с по-късна дата, но то е без значение, след като въззивното решение вече е било редовно връчено на страната, съобразно прякото действие на принципа в чл. 7, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения, касационната жалба...