ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367

С., 19, 05, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 9 май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева

Е. М.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

т. дело № 984 /2010 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. и Еф Д. България АД-С. против решение № 420/27.07.2010 г. по т. д. № 199/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 27.01.2010 г. по гр. д. № 5963/2008 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на Драга Вл. М. от С. сумите: 23 563.45 евро по договор за срочен депозит от 23.10.2008 г., 39 537.93 евро по договор за спестовна сметка от 27.10.2008 г., ведно със законната лихва върху двете суми, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 420, ал. 1 и чл. 421, ал. 1 ТЗ, както и 10 206 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Д. М. е подала отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, като претендира за разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е, че в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД привиден кредитор е и лицето, което се представя за кредитора чрез неистинска или открадната лична карта, а не както е приел АС, че тази норма...