О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 88

[населено място], 17.02.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 686/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. А. С. от[населено място] срещу решение № 82 от 12.04.2010г., постановено по в. гр. дело № 87/1010г. на Х. окръжен съд, в частта, с която не са уважени исковете му за сумата от 7 959 лв., представляваща стойността на частите и труда за монтирането им и за сумата от 399.64 лв., представляваща стойността на монтираните от него части. Решението на въззивния съд, с което уважен искът му за сумата от 1007.36 лв. е влязло в сила. Оплакването му се свежда до неправилно приложение на чл. 208, ал. 3 и чл. 209 КЗ. Счета, че след като са предвидени в КЗ и в Общите условия на договора за застраховка “Каско” хипотези, при които застрахователят може да отремонтира катастрофиралия автомобил в избран от него сервиз, негова е отговорността за качеството на извършения ремонт. Позовава се и на наредба №24/8.03.2006г. и на условията на договора, според които след приключване на ремонта автомобила да предаден на застрахованото лице след съставянето на приемателно-предавателен протокол, какъвто в случая не е съставен. Счита, че след като в договора няма уговорка, недопустимо е повредените части на автомобила да бъдат заменени с части втора употреба, вместо с нови части. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че въззивният съд не е приложил правилно разпоредбата...