О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 53

София, 02.04.2021 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 71 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от С. Г. А. и Е. А. А., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.В. В. от САК, с искане да бъде допълнено определение №9 от 27.01.2021г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като поддържат, че списък за разноските по чл. 80 ГПК е надлежно представен по делото с вх.№25186005/14.12.2020г. на СРС и към него е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбата „В. Б“ ЕООД и А. В. Д. изразяват становище, че искането е неоснователно. Поддържат, че не са били страни в производството по гр. д.№738/2017г. на 151 състав на СРС, поради което разноските на ищците по това дело, а именно С. Г. А. и Е. А. А., не могат да бъдат възложени в тяхна тежест, доколкото съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част от иска.

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество молбата е основателна.

С определение №9 от 27.01.2021г., постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане подадената от „В. Б“ ЕООД и от А. В. Д. молба за отмяна (вх.№ОВ-449/14.05.2020г., постъпила на 14.05.2020г. в СГС под №40539) на влязлото в сила решение № 422515 от 05.06.2018г., постановено по гр. д.№738/2017г. по описа на Софийски районен съд, III г. о., 151 състав.

В отговора, подаден от С. Г. А. и Е. А. А. в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК (на 14.12.2020г.) чрез процесуалния им представител адв.В. В. от САК, е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, но с постановеното на 27.01.2021г. такива не са присъдени.

В кориците на делото, неправилно приложен към гр. д.№738/2017г. на СРС, се намира списък на разноските по чл. 80 ГПК с вх.№25186005/14.12.2020г., в който се съдържа уточнение, че касае разноските по повод изготвяне и подаване на отговор на „жалба“ с вх.№40539/14.05.2020г. на СГС, т. е. молбата за отмяна, въз основа на която е било образувано производството по настоящето дело. Към списъка е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

При тези данни настоящият състав на I г. о. на ВКС приема, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното на 27.01.2021г. определение по настоящето дело – договорът за правна защита и съдействие и списъкът на разноските по чл. 80 ГПК са представени своевременно, но това обстоятелство не е било съобразено при постановяване на определението.

Неоснователни са наведените от „В. Б“ ЕООД и А. В. Д. доводи – обстоятелството, че същите не са участвали като страни в производството по гр. д.№738/2017г. по описа на СРС, е ирелевантно, тъй като С. Г. А. и Е. А. А. претендират присъждане на разноски, направени в производството по гр. д.№71/2021г. по описа на ВКС, образувано по подадената именно от „В. Б“ ЕООД и А. В. Д. молба за отмяна, т. е. в производство, в което същите участват като страни, а не разноски, направени в производството по гр. д.№738/2017г. по описа на СРС.

Поради това следва да се приеме, че в полза на адв.В. В. от САК следва да бъде присъдена сумата от 500 лв., представляваща минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), в случаите по ал. 1 (вкл. по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА когато адвокат е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини и близки), ако в съответното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №9 от 27.01.2021г., постановено по гр. д.№71/2021г. на I г. о. на ВКС в частта му за разноските, като

ОСЪЖДА „В. Б“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Л. Д. и А. В. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на адв.В. В. от САК с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита на С. Г. А. и Е. А. А. в производството по гр. д.№71/2021г. по описа на ВКС.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: