Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Й. и Е. А. Й., чрез пълномощника им адв. С. С., срещу въззивното решение № 260035 от 15.10.2020 г. по в. гр. д. № 364/2020 г. на Ловешкия окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. въззивният съд длъжен ли е да обсъди в мотивите на въззивното решение всички наведени от страната доводи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да обоснове защо отхвърля същите; сочи се противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на четвърто г. о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на първо г. о., решение № 133/23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на първо г. о., решение № 248/07.01.2020 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 167/23.10.2019 г. по гр. д. № 4249/2018 г. на трето г. о.; 2. въззивния съд длъжен ли е в мотивите на решението си да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение; поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 86/05.10.2020 г. по гр. д. № 2566/2019 г. на първо г. о., решение № 85/30.03.2015 г. по гр. д. № 4750/2014 г. на четвърто г. о., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на първо т. о., решение № 184/11.12.2019 г. по гр. д. № 3813/2018 г. на трето г. о.; 3. длъжен ли е въззивният съд да предостави възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства по делото, в случай че първоинстанционният съд в доклада си е дал неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания неправилно е разпределена доказателствената тежест; сочи се противоречие с решение № 180/02.02.2018 г. по т. д. № 340/2017 г. на първо т. о. и решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на трето г. о.; 4. длъжен ли е въззивният съд да предостави възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства по делото; 5. има ли възможност въззивният съд да придава доказателствена стойност на предположения, каквито не са установени от закона; поддържа се противоречие с решение № 173/11.10.2018 г. по т. д. № 2641/2017 г. на първо т. о.; 6. длъжен ли е въззивният съд да повтори извършени от първата инстанция процесуални действия, в случай че страна по делото е била нередовно призована и е била лишена от възможност за участие в съдебното заседание, в което са извършени съответните процесуални действия /разпит на вещи лица/; 7. въззивният съд длъжен ли е да следи за установяване на истината по делата; поддържа се противоречие с цитираното тълкувателно решение; решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д. № 1939/2019 г. на четвърто г. о.; решение № 139/14.03.2018 г. по гр. д. № 456/2017 г. на второ г. о. и решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на трето г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

От ответниците е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу касаторите и община Тетевен искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и наследство на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 20 кв. м. на комбинирана скица № 3-2 /л. 213/, находящи се в югоизточната му част, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имот с идентификатор ***, като част от имот с идентификатор ***, както и че е налице грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на място улица южно от имоти с идентификатори *** и ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците А. М. М., В. М. М. и З. М. Д. са наследници по закон на М. М. А. /М. М. А./. Същият се е легитимирал като собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 27/1969 г. на парцел * в кв. 2 по плана на [населено място], с площ от 700 кв. м. Към него са придадени по регулация 138 кв. м. от имот пл. сн. № 61 в кв. 2, които са заплатени на А. М.. След закупуването му в парцела са изградени жилищна сграда, гараж и стопанска постройка. Между УПИ * и УПИ * има изградена ограда по регулационната линия, стигаща до стопанската постройка, съществуваща от 1980 г. В кадастралната карта погрешно е заснета границата с имот идентификатор *** /не е отразена като права линия, стигаща до улицата, а е отразена с чупка, така, че минава по югозападната стена на стопанската постройка/, като по този начин площ от 11 кв. м. е погрешно заснета като част от имота на ответниците.

В отговора ответниците са оспорили исковете. Изложените възражения са във връзка незаконността на сградите, построени в собствения на ищците имот, респективно с липсата на търпимост на постройките.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 27/1969 г. наследодателят на ищците е закупил парцел * в кв. 2 по плана на [населено място], с площ от 700 кв. м., при съседи: от две страни улица, М. М., Д., М. и М.И.У се, че ответницата А. Й. се легитимира като собственик на парцел * в кв. 2, с площ от около 552 кв. м., при съседи: улица, И. И., Г. И., М. М. и М. М. с нотариален акт № 182/1978 г. за покупко-продажба чрез общински народен съвет, по искане на съдебния изпълнител.

Според заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи между УПИ * и УПИ * няма придаваеми части. За населеното място е приет кадастрален и регулационен план от 1963 г., който е действащ. На място между улицата и северозападния ъгъл на селскостопанската сграда /б.В/ няма изградена ограда по регулационната линия.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са уважени срещу община Тетевен по отношение на площта, заснета в кадастралната карта като част от улица.

В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че в кадастралната карта е отразена грешно съществуващата на място реална граница между процесните имоти. Същата не съвпада с границата по плана от 1963 г. Процесната част е част от имот с идентификатор *** Обсъдени са доводите във въззивната жалба, като е посочено, че въпросът за търпимостта на сградите в имота на ищците е извън предмета на делото.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първите два въпроса са свързани със задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и оплакванията във въззивната жалба. В мотивите на обжалваното решение се съдържа такова обсъждане. В настоящата хипотеза оплакванията във въззивната жалба са се свеждали единствено до незаконността, респективно липсата на търпимост на сградите, построени в имота на ищците, които не са били от значение за изясняване на правнорелевантните факти. Мотивите на съда в обжалваното решение изразяват негова решаваща дейност – обсъдени са доказателствата по делото, както и доводите на страните, преценени са именно фактите, от които произтича спорното право. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от погрешното заснемане в кадастралната карта на границата между процесните имоти с обема на правото на собственост. При изработване на кадастралната карта границите на собствените на страните имоти не са били установени въз основа на действащия план, като не е настъпил юридически факт /от страна на ответниците не се и твърди настъпването на такъв/, в резултат на който тези граници са се променили.

Следващите два въпроса /трети и четвърти в изложението/ са обосновани с твърдение за неточно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд, довело до непредставяне на доказателства от насрещната страна в производството /удостоверение за търпимост на стопанската сграда/, което е било счетено за неоснователно. Във въззивната жалба не са били направени доказателствени искания от жалбоподателите – касатори в настоящото производство, които да са били оставени без уважение.

Петият въпрос е обоснован с търпимостта на стопанската постройка в имот с идентификатор ***, който факт не е от значение за преценка на основателността на предявения иск.

Шестият въпрос е поставен с оглед доводите в касационната жалба, че община Тетевен не е била редовно призована за съдебното заседание, в което е изслушана техническата експертиза в първоинстанционното производство. Касаторите не могат да релевират като нарушение на съдопроизводствените правила нарушаването на чужди процесуални права. Ответникът – община Тетевен не е обжалвал първоинстанционното решение и по отношение на него същото е влязло в сила.

Седмият въпрос е свързан с установяване на фактите по делото. Цитираната съдебна практика всъщност е относима към първите четири въпроса в изложението. В решение № 139/14.03.2018 г. по гр. д. № 456/2017 г. на второ г. о., е посочено, че с т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. В настоящата хипотеза твърденията, с които е обоснован правният интерес от иска, са свързани с наличие на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, поради което исковете са квалифицирани по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д. № 1939/2019 г. на четвърто г. о., е посочено, че когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, ако прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Съобразно обсъденото по-горе, направените оплаквания са счетени за неоснователни, а и самите касатори не са направили доказателствени искания.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която да произтича пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите дължат заплащане на ответниците по касация на сумата 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260035 от 15.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 364/2020 г. на Ловешкия окръжен съд.

Осъжда А. М. Й. и Е. А. Й. от [населено място], [община], [улица], да заплатят на А. М. М., В. М. М. от [населено място], [улица], и З. М. Д. от [населено място], [община], [улица], направените разноски в касационното производство общо в размер на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: