О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176

София, 31.03.2021 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№1423/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от синдика на „Телиш“ АД (в несъстоятелност), срещу решение №588 от 06.03.2020г., постановено по в. т.д.№4733/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което (след отмяна на решение №983/28.05.2019г. по т. д.№379/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав), е отхвърлен предявения от „Телиш“ АД (н.) иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В. И. С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т. д.№7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на практиката на ВКС, въззивният състав неправилно е приел, че договорът за цесия от 24.10.2014г. е продължил своето действие след сключеното на 19.06.2015г. споразумение, независимо че действието на договора вече е било прекратено на основание чл. 25 ЗЗД с обратна сила поради сбъдването на уговорените между страните в допълнителното споразумение от 05.11.2014г. прекратителни условия. Оспорва се извода на съда, че с оглед свободата на договаряне, прокламирана в чл. 9 ЗЗД, страните могат да се откажат от...