Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата са три поземлени имота в [населено място] с построените в тях общо четиринадесет промишлени сгради. В исковата молба на В. В. Б. /починала и заместена от наследника си С. Б. Б./ се твърди, че ищцата и ответницата Р. Н. са наследници на В. И. Н., починал 1953г., а останалите ответници са наследници и правоприемници на Х. Н. Б., починал 1963г. Двамата наследодатели са били съдружници в национализираното през 1947г. дружество “Бъчва“ ООД, което е било собственик на земята и на построоените промишлени, търговски и складови сгради. По силата на ЗВСОНИ целият имот, който е бил национализиран, е реституиран на наследниците, за което са издадени заповеди за деактуване през 1992г. на наследниците на В. Н. и през 1996г. на наследниците на Х. Б.. В хода на делото от страна на ищцата е представена заповед на Министъра на промишлеността от 1999г. за реституиране на сградите на бившето Държавно предприятие „Бряст”.

В представените отделни отговори на исковата молба ответниците Х. Н. Б., М. Д. Т. не са оспорили, че наследодателите са били собственици на поземлен имот в местн. “Б.” с едноетажна сграда - работилница. Възразили са, че няма данни за идентичност на имотите по нотариалните актове от 1939г. и 1940г. с тези по исковата молба; че не е посочено основанието, на което е възникнала съсобственост върху описаните сгради, както и че тези сгради всъщност представляват преместваеми обекти - фургони, павилиони и не са недвижими имоти.

Ответницата Р. В. е заявила в отговора, че представените доказателства не установяват възстановено право на собственост в полза на наследниците върху процесните имоти, тъй като не са представени всички, относими към реституцията писмени доказателства, както по отношение на поземления имот, така и по отношение на сградите.

Ответникът Д. Т. не е възразил срещу иска в отговора, представени от особения му представител. Впоследствие същият се представлява от пълномощника на ответниците Х. Б. и М. Т. и поддържа тяхната позиция.

Първоинстанционният съд, след преценка на събраните писмени доказателства и приетата експертиза е допуснал делбата. Приел е, че наследодателите на страните В. Н. и Х. Б. са закупили през 1939 и 1940г. от името и за сметка на фирма “Бъчва” ООД две ниви в землището на П., местн. “Б.” с площ 4375 кв. м. всяка от тях /неточно първоинстанционният съд е посочил само едната нива/, По-нататък съдът е установил, че на основание ЗВСОНИ е възстановена собствеността и са деактувани в полза на наследниците на В. Н. 1/2 ид. ч. от дворно място на [улица] едноетажна работилница в източната част. В полза на наследницте на Х. Б. е реституирана и деактувана другата 1/2 ид. ч. След това съдът е проследил осъщественото наследствено правопиемство и е посочил, че съделителите С. Б. и Р. В. са наследници на В. И. Н., а съделителите М. Д. Т., Д. Д. Т., както и Н. Х. Б. са наследници на Х. Н. Б., починал 1963г. Наследникът Н. Б. е прехвърлил през 2010г. на сина си Х. Н. Б. /ответник по иска/ своята 1/4 ид. ч. от процесните имоти. Въз основа на тези данни съдът е определил дяловете на страните в съсобствеността. По отношение идентичността на имотите съдът е взел предвид заключението на техническата експертиза, според което трите нови ПИ с идентификатори ***, *** и *** са образувани от разделянето на ПИ с идентификатор ***, извършено през 2016г. Посочил е, че сградите съществуват на място и са били обект на реституционното прозиводство; вещото лице е разяснило, че сградите не са павилиони, а представляват метални конструкции, прикрепени към бетонови основи с болтове. Въз основа на изложеното съдът е допуснал делбата.

Въззивна жалба е подадена от Р. В.. В нея се поддържа, че не са обсъдени всички доказателства и анализът на доказателствения материал е повъхностен. Съдът е приел, че имотите са реституирани в полза на двете групи наследници, но не е посочил по реда на кой нормативен акт е станало това и кои точно обекти са възстановени. В удостоверение на О. П от 1992г. е описано, че се възстановява една сграда, а съдът е допуснал делба на 14 сгради. Изтъква се, че реституционното производство по ЗОСОИ изобщо не е твърдяно и отчетено, нито недвижимостите, предмет на това производство са изследвани и анализирани. На последно място се възразява срещу неизяснения статут на сградите - дали представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 ЗС след като са прикрепени с болтове към бетонова основа.

Въззивна жалба е подадена и от М. Т.. В нея се твърди, че ищцата не е проявила активност по събиране на всички необходими доказателства за пълното изясняване на спора. Съдът е приел, че реституцията е по ЗВСОНИ, без да е отчете и обсъди другото придобивно основание - по ЗОСОИ, което не е твърдяно в исковата молба. Не е установено на какво основание е възникнала съсобствеността върху процесните сгради, след като по ЗВСОНИ е реституирана само една сграда - работилница. Също така се навежда твърдение, че допуснатите до делба сгради преместваеми обекти по §5, т. 80 ДР ЗУТ,

При така наведените оплаквания въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, тъй като правното основание за признаване на съсобствеността е неизвестно по делото и поради това постановеното решение е недопустимо. Посочил е, че е представена заповед от 15.04.1999г. на Министъра на промишлеността, с която е наредено “Бряст “ ЕООД да предаде на наследниците на Х. Б. и В. Н., съдружници в бившето “Бъчва” ООД владението на поземления имот и на изброени сгради в него като основанието на тази заповед е по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 5 ЗОСОИ.Пстанционният съд е приел, че имотите са реституирани на двете групи наследници, без да уточни по кой закон и кога е настъпила реституцията. В случая ищецът твърди две различни основания на реституция: по ЗВСОНИ, която настъпва по право към 1992г. и по ЗОСОИ, която настъпва с влязъл в сила административен акт, като двете основания взаимно се изключват. Районният съд не е посочил в доклада си какво е основанието на иска, нито на какво правно основание е настъпила реституцията. По тези съображения е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на първото съдебно заседание.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

Трите правни въпроса, формулирани от касатора, касаят предпоставките за недопустимост на съдебно решение изобщо и конкретно на такова за допускане на съдебна делба, ако в него не е ясно посочено правното основание за признаване на съсобствеността.

Приема се в посоченото от касатора Решение № 24 от 16.05.2016г. по гр. д. № 5335/2015г. на ІІ г. о., че процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск; процесуално недопустимо е и решението, с което не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти /в т. ч. когато решението е произнесено по нередовна искова молба/, както и когато съдът е дал защита в обем по-голям от търсената т. е. в хипотезите на свръхпетитум. С. Р № 306 от 01.04.2010г. по гр. д. № 4715/2008г. на І г. о., ако е разгледан непредявен иск решението се обезсилва и делото се връща за произнасяне по предявения иск, като тази хипотеза следва да се разграничава от произнасяне по предявения иск, но при погрешна правна квалификация, което не обуславя недопустимост на съдебния акт. Тази практика, на която се позовава касатора, не се отнася до спорове по съдебна делба, а делбата е особено исково производство за прекратяване на съсобственост. С оглед на това практиката не е пряко приложима за настоящия случай.

Предвид изложените от въззивния съд мотиви за обезсилване на първоинстанционното решение, то от значение за изхода на спора е въпросът, който може да се конкретизира по следния начин: налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение в производство по допускане на съдебна делба, ако съдът е допуснал делбата, без да изясни на какво точно основание е възникнала съсобствеността и без да разгледа всички основания за възникването й. Тъй като съдебна практика по този въпрос не е налице, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260277 от 22.10.2020г. по гр. д. № 1455/2020г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на С. Б. Б..

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 100/сто/ лева.

При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отеделнието за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: