О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 170София, 30.03. 2021 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 1275/2020г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. А“ ЕООД, [населено място] против решение № 665 от 13.03.2020 г. по т. д. № 3598/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 88 от 29.05.2019г. по т. д. № 97/2018 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „П. Ина Банка“ АД, [населено място] срещу дружеството-касатор положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката по договор за кредит срещу складов запис № 060-88/12.09.2011 г. и анекси към него за сумите: 313 423.99 лв. – непогасена главница; 167 077.16 лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 05.02.2016 г. - 05.02.2018 г. и 6 449.34 лв. – такса по т. 8.3. от Раздел III от договора, за които суми са издадени заповед № 291 от 07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразено е несъгласие с извода, че претендираните от банката-ищец вземания по процесния договор за кредит срещу стоков запис не са погасени чрез извършеното от касатора-кредитополучател извънсъдебно прихващане, тъй като не е доказано в негова полза да е възникнало вземане към банката за обезщетение поради неупражняване на правата срещу влогоприемателя във връзка с изчезването на вложеното в публичния склад зърно (слънчоглед), със залог върху което е...