Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 21.08.2020г. по гр. д. № 327/2020г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено решение № 335 от 13.03.2020г. по гр. д. № 631/2019г. на Сливенски районен съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от Етажната собственост на собствениците в жилищна сграда в гр. Сливен, бул. Х. Д № 3 против О. С иск за установяване, че 3/4 ид. ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № 67338.550.7.4, представляващ едноетажна масивна сграда /бивш цветарски магазин/, застроен на 39 кв. м., с предназначение: друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.550.7 по КК и КР на гр. Сливен, не принадлежи на О. С.

Касационната жалба е подадена от Етажната собственост на жилищната сграда, представлявана от управителя на ЕС, чрез упълномощения адвокат Р. К.. Поддържа се неправилност на съдебния акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че решението е очевидно неправилно поради приложение на законовите норми във видимо противоречие с техния смисъл. Поставят се правни въпроси, които имат значение за спора, а също и за точното прилагане на закона. Те са: 1/ при предявен отрицателен установителен иск от каква гледна точка следва да се преценяват фактите и обстоятелствата по делото - дали ищецът е могъл да придобие собствеността или дали ответникът е собственик на имота. 2/ към кой времеви момент е необходимо да се изследва собствеността върху спорната сграда - към момента на построяването й /1963 - 1967г./ или към по-късен момент когато е съставен акт за общинска собственост и когато ответникът се е позовава на придобивна давност; 3/ какво е съотношението между чл. 38, чл. 63 и чл. 92 ЗС в хипотеза на построяване на обект в съсобствен имот без надлежно разрешение и без дадено съгласие от съсобственика.

О. О. С в писмения си отговор на изложението за допускане на касационно обжалване изразява становище, че предпоставки за касационен контрол липсват. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производство е по отрицателен установителен иск на Етажната собственост на сграда в гр. Сливен, на бул. Х. Д № 3 /бивша ЖСК „Д. Д/ против О. С за отричане правото на собственост на общината върху 3/4 ид. ч. от сграда, известна като магазин за цветя, построена в същия имот, в който се намира и жилищната сграда на Етажната собственост. Твърди се, че двата поземлени имота, в които е построена сградата на ЖСК „Д. Д”, са съсобствени между общината и бившата ЖСК квоти 1/4 за общината и 3/4 за ЖСК. В съсобствения имот е построена и сграда, представляваща първоначално магазин за цветя, като за изграждането й ЖСК не е давала съгласие, а напротив - собствениците са възразявали пред общината против незаконното строителство. През 2016г. Общината е провела търг за отдаване на магазина под наем, където той е третиран като частна общинска собственост. Ищецът се позовава на презумпцията на чл. 92 ЗС и иска установяване, че 3/4 ид. ч. от сградата не са собственост на Общината.

О. С поддържа, че магазинът е изцяло нейна собственост. След построяването му през 1967г. е бил държавна собственост, след това е предоставен за ползване на стопански предприятия към общината, преминал е към „Комунални услуги” ЕООД, но след ликвидацията на дружеството имуществото му, включително и магазина, са предадени на общината.

Установава се от писмените доказателства по делото, че Етажната собственост - ищец по иска е бившата ЖСК ”Д. Д”/това е посочено и в заглавната част на исковата молба/, учредена през 1956г. С решение от 25.12.1957г. ИК на ГНС отстъпва парцели пл. №№ 4548 и 4544 по плана на Сливен на ЖСК “Д. Д” за постройка на жилищно кооперативна сграда от партер и три етажа, с девет апартамента; посочено е, че ЖСК следва да заплати на досегашните собственици сума, определена в протокола от комисията по чл. 67 ППЗПИНМ. С Решение № 311 от 06.08.1958 г. ИК на ГНС-Сливен е допълнено предходното решение поради това, че в партерния етаж на заплануваната сграда е предвидено да се построят магазини със средства на общината, поради това е прието, че собствеността не може да е само на ЖСК.З е допълнена заповедта за отстъпване право на строеж с нова алинея, с който се създава съсобственост между народния съвет и ЖСК в двата имота № 4548 и № 4544, като народният съвет е собственик на 1/4 ид. ч., а ЖСК на 3/4 ид. ч. През 1963 г. с изменение на регулацията парцели XI-4548 и XII- 4547 в кв. 222 са слети в един парцел XI-4548, 4547. Цветарският магазин, предмет на спора, е построен от ГНС - Сливен след влизане в сила на заповедта за изменение на регулацията. През 1967г. е съставен акт за държавна собственост № 3595 за цветарски магазин със застроена площ 32, 30 кв. м.; отразено е, че сградата е на един етаж, с две помещения. Същата година сградата е предоставена на СП ”Г. Бване“. Това общинско стопанско предприятие е претърпяло редица преобразувания последователно в СП “БКС“, „Комунални дейности“, общинска фирма „Комунални услуги“ ООД, „Комунални услуги“ ЕООД до 2010г. когато последното дружество е ликвидирано. След ликвидацията е съставен акт за общинска собственост № 3138/14.4.2014г. за имот идентификатор 67338.550.7.4 /бивш цветарски магазин/.

След тези фактически констатации въззивният съд е проследил правната уредба на жилищно-строителните кооперации /ЖСК/ към релевантния по делото момент на изграждане на сградата и магазина. Посочил е, че съгласно Правилник за жилищно-строителните кооперации, приет с ПМС от 17.06.1954г., тези кооперации се образуват за организиране на жилищно-строителна дейност и за снабдяването на членовете им със собствени жилища. С Т. Р. № 44/1975 г. на ОСГК на ВС са дадени разяснения, че ЖСК е самостоятелно юридическо лице и след завършване на строежа на сградата, изградена върху собствен терен или по силата на уредена суперфиция, става неин собственик; отделните членове стават собственици на отредените им обекти след снабдяването им с нотариални актове. По-късно ППВС № 3/83г. категорично определя, че целта на ЖСК, за разлика от другите кооперации, не е да извършва стопанска дейност и да реализира доходи, а тя е временна организация, имаща за цел задоволяване нуждите на совите членове от жилища, ателиета и гаражи. Въз основа на тези разяснения в съдебната практика съдът е достигнал до извод, че жилищно-строителните кооперации като субект на гражданското право са могли да притежават право на собственост само върху жилища, ателиета и гаражи, изградени по силата на уредената в тяхна полза суперфиция или върху собствено дворно място. Следователно, към процесния момент 1963-1967г. граждани не са могли да придобиват собственост върху магазин, дори и като собственици на терена по чл. 92 ЗС, поради ограничително дефинираните обекти на частната и лична собственост по чл. 28 и чл. 29 ЗС/в първоначалната редакция от 1951г./, които могат да се притежават и придобиват от гражданите в рамките социалистическата собственост. В този смисъл е Решение № 227/21.07.2010г. по гр. дело №50/2009г. на II г. о. Въз основа на това предявеният иск за признаване за установено по отношение на Етажната собственост, че 3/4 идеални части от бившия цветарски магазин не са общинска собственост, е намерен за неоснователен.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице.

Първият правен въпрос е: при предявен отрицателен установителен иск от каква гледна точка следва да се преценяват фактите и обстоятелствата по делото - дали ищецът е могъл да придобие собствеността или дали ответникът е собственик на имота. В тази насока въззивният съд не е допуснал отклонение от предмета на доказване по отрицателния установителен иск съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Доколкото ищецът по този иск извежда правния си интерес от твърдението, че самият той е собственик на спорните 3/4 ид. ч., които иска да отрече като притежание на ответника, то съдът с основание е пристъпил към разрешаване първо на въпроса дали ищецът е могъл да придобие тези идеални части.

Вторият правен въпрос е относно момента, към който се преценява правото на собственост върху сградата - дали към момента на построяването й /1963 - 1967г./ или към момента на съставяне на акта за общинска собственост. При разрешаването му въззивният съд е съобразил действието на презумпцията на чл. 92 ЗС, на която се основава правото на собственост в случая. Принципът на приращението проявява действие спрямо лицата, които са собственици на терена към момента на изграждане на постройката. В този смисъл е практиката по Решение № 295/13 от 11.07.2014г. по гр. д. № 3675/2013г. на I г. о., Решение № 368 от 07.07.2010г. по гр. д. № 4749/2008г. на IV г. о., Решение № 227 от 21.07.2010г. по гр. д. № 50/2009г. на I г. о. Именно с оглед на това съдът е изследвал дали към този момент /когато сградата възниква като обект на правото на собственост/ жилищно-строителната кооперация е могла да придобие собствеността по приращение.

Следващият правен въпрос, формулиран от касатора, касае съотношението между разпоредбите на чл. 38, чл. 63 и чл. 92 ЗС, ако в съсобствения имот е построена сграда без надлежно разрешение и без дадено съгласие от съсобственика. Този въпрос не е разглеждан в мотивите на въззивния съд и поради това не е обусловил решаващите му изводи. След като е приел, че е съществувала законова забрана ЖСК да притежава право на собственост върху магазин, съдът не е обсъждал дали магазинът е построен въз основа на надлежни строителни книжа и при дадено съгласие на съсобственика, тъй като тези факти са ирелевантни. Следва да се допълни, че при разрешаването на този определящ за спора въпрос / дали ЖСК е могла да притежава други обекти извън жилища, ателиета и гаражи и по-конкретно магазин/ въззивният съд с основание се е позовал на практиката по Решение № 227 от 21.07.2010г. по гр. д. № 50/2009г. на ІІ г. о., която разглежда същата хипотеза. При наличието на съдебна практика по релевантния за изхода на спора въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както претендира касатора.

Не се разкрива и съмнение за очевидна неправилност на съдебния акт. Съдът логично и обосновано е приложил относимите за случая правни норми.

Но основание гореизложеното следва да се откаже достъпът до касационен контрол на обжалвания акт.

В полза на ответника О. С следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв. с ДДС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.08.2020г. по гр. д. № 327/2020г. на Сливенски окръжен съд по касационната жалба на Етажната собственост на собствениците в жилищна сграда с адрес: гр. Сливен, бул. Х. Д № 3.

ОСЪЖДА Етажната собственост на собствениците в жилищна сграда с адрес: гр. Сливен, бул. Х. Д № 3 да заплати на О. С сумата 1080/хиляда и осемдесет/ лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: