Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд -Варна и Районен съд - Варна, повдигнат с протоколно определение от 09.02.2021г. по гр. д. № 14260/2020 г. на Варненския районен съд, 14-ти състав.

Варненският административният съд е сезиран от „Белоградец“ ООД гр.Варна, представлявано от управителя А. Я. К., с жалба с вх. № 7917 от 08.07.2020 г. против Заповед № РД 20-04-156/погрешно посочена 159/ от 26.06.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Варна, с която на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от „Белоградец“ ООД земеделска земя с площ от 13.000 дка, която е част от имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ от 2075.592 дка, с начин на трайно ползване „пасище, находящ се в землището на с.Белоградец, община Ветрино, област Варна, който се ползва без правно основание през стопанската 2019/2020 г., което е констатирано с протокол ПО-06-63/21.11.2019 г., съставен от Общинска служба по земеделие - Ветрино за извършена на основание чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ проверка за състоянието и ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд в землището на с.Белоградец, въз основа на заповед № РД 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД „Земеделие - гр.Варна. В обжалваната заповед е определена дължима сума от 1443.00 лева за неправомерно ползваната земеделска земя от 13.000 дка през стопанската 2019/2020 г., чийто размер представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане, определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД 19-10.159/12.03.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие – гр.Варна и е изчислена, както следва: 13.000 дка, средногодишно рентно плащане за трайни насаждения за землището - 37.00 лв./дка, трикратния размер на средногодишно рентно плащане – 111.00 лева или 13.000 х 111.00 = 1443.00 лева. Уточнено е, че размерът на средногодишното рентно плащане за стопанската 2019/2020 г. за землищата на съответните общини на територията на област Варна е определен по списък на средното рентно плащане на землищата на територията на област Варна, изготвен на основание заповед № РД19-10-159/12.03.2019 г. на директора па Областна дирекция „Земеделие - Варна, съгласно §2е от ДР на 3CП33 на база средно рентно плащане за предходната стопанска 2018/2019 г.

С Определение № 2173 от 13.10.2020 г. административният съд е отменил свое протоколно определение от откритото съдебно заседание на 09.09.2020 г. по адм. д. № 1500/2020 г., с което е даден ход на устните състезания, прекратил е производството по административното дело и е изпратил жалбата на „Белоградец“ ООД, представлявано от управителя А. Я. К., ведно с всички материали по подсъдност на Варненския районен съд. Позовал се е на разпоредбата на § 19 от ЗИД на АПК(ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), съгласно която индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) и Правилник за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.

Варненският районен съд с протоколно определение от 09.02.2021 г. по гр. д. № 14260/2020 г. е повдигнал спор за подсъдност между административен и общ съд пред петчленен състав на ВКС и ВАС на основание чл. 135, ал. 5 АПК, като е изложил съображения, че съобразно разпоредбата на § 19 от ЗИД на АПК(ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), компетентен да разгледа оспорваната заповед на директора на Областната дирекция „Земеделие“ е районният съд по местонахождение на имотите, за които се отнася оспорения индивидуален административен акт. В случая земеделските имоти, за които е издаден оспореният административен акт се намират в землището на с.Белоградец, община Ветрино, което населено място е в съдебен район на Районен съд - Провадия, поради което Варненският районен съд е приел, че компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - Провадия и противно на тези съждения е приел, че е налице спор за подсъдност между общ и административен съд на основание чл. 135, ал. 4 АПК.

За да се произнесе настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:

Предмет на подадената жалба е оспорване на заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр.Варна, с която на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от „Белоградец“ ООД земеделска земя с площ от 13.000 дка, която е част от имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ от 2075.592 дка, с начин на трайно ползване „пасище, находящ се в землището на с.Белоградец, община Ветрино, област Варна, като със заповедта е определена дължима сума от 1443.00 лева за неправомерно ползваната земеделска земя от 13.000 дка през стопанската 2019/2020 г., чийто размер представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане, определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД19-10.159/12.03.2019г. на директора на Областна дирекция „Земеделие – гр.Варна. Заповедта на директора на Областна дирекция „Земеделие – гр.Варна представлява индивидуален административен акт. Съгласно §19 от ЗИД на АПК(ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) и Правилник за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. В случая с разпоредбата на §19 ЗИД на АПК е предвидено изключение от общата родова подсъдност на административните съдилища поради специфичния предмет на административното производство - по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.З обжалването на индивидуалните административни актове и отказите за издаването им, постановени по посочените нормативни актове, е възложено за разглеждане на районните съдилища по местонахождение на имотите, по реда на АПК.

Съгласно възприетото разрешение в т. 9, 10 и 11 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, при прилагането на §19 ЗИД на АПК водещ елемент за определяне на компетентния съд е законът, по който е издаден съответния индивидуален административен акт. Затова, след като заповедта на директора на Областна дирекция „Земеделие – гр.Варна е издадена на основание, по ред и въз основа на правомощия, предвидени в ЗСПЗЗ, то контролът за законосъобразността й следва да се извърши по изключението на §19 ЗИД на АПК от районният съд по местонахождението на земеделските имоти.

Въз основа на изложеното, настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че постановеното протоколно определение на Варненския районен съд от 09.02.2021 г. по гр. д. № 14260/2020 г., с което на основание чл. 135, ал. 4 АПК е повдигнал спор за подсъдност между Варненския районен съд и Административен съд – Варна, е неправилно, тъй като в случая не е налице спор за подсъдност между административен и общ съд, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 135, ал. 4 АПК, защото въпросът се свежда до това, кой е местно компетентният районен съд да разгледа жалбата срещу процесната заповед. В случая Варненският районен съд е установил, че оспорения индивидуален административен акт се отнася за земеделски имоти, които се намират в землището на с.Белоградец, община Ветрино, което населено място е в съдебен район на Районен съд - Провадия, и вместо да повдига препирня за подсъдност между общ и административен съд на основание чл. 135, ал. 4 АПК, каквато не е налице, е следвало по правилата на чл. 118, ал. 2 ГПК да изпрати делото на надлежния съд – Провадийския районен съд.

По изложените по-горе съображения, производството пред настоящия петчленен състав на ВКС и ВАС следва да бъде прекратено като делото бъде върнато на Варненския районен съд, който на основание чл. 118, ал. 2 ГПК да го изпрати на надлежния съд – Районен съд Провадия, за разглеждане на жалбата срещу Заповед № РД 20-04-156 от 26.06.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Варна, издадена на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ.

Воден от горното, настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5/2021г.-А по описа на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, образувано по спор за подсъдност между Административен съд - Варна и Районен съд - Варна, повдигнат с протоколно определение от 09.02.2021г. по гр. д. № 14260/2020 г. на Варненския районен съд, 14-ти състав.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, предвид дадените указания, по подадената жалба на Белоградец“ ООД, представлявано от управителя А. Я. К. от [населено място] против Заповед № РД 20-04-156 от 26.06.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр.Варна, с която основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от „Белоградец“ ООД земеделска земя с площ от 13.000 дка, която е част от имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ от 2075.592 дка, с начин на трайно ползване „пасище, находящ се в землището на с.Белоградец, община Ветрино, област Варна и е определена дължима сума от 1443.00 лева за неправомерно ползваната земеделска земя от 13.000 дка през стопанската 2019/2020 г.

Препис от определението да се изпрати на Административен съд-Варна за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.