Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 650, пор. № 237

ЗЗД ВЪЗМОЖНОСТТА НА ГРАЖДАНСКИЯ СЪД ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ДЕЯНИЕТО НА ДАДЕНО ЛИЦЕ, СРЕЩУ КОЕТО Е БИЛО ПРЕКРАТЕНО НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ОСНОВАНИЕ, ПРЕДВИДЕНО В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.

Чл. 6 НПК

Чл. 97 ГПК

Председателят на ВС предлага ОСГК да се произнесе по следния спорен в съдебната практика въпрос когато е бил съставен ревизионен акт за начет срещу дадено лице, като въз основа на него е възбудено и наказателно преследване, което впоследствие е било прекратено въз основа на някои от основанията по чл. 6 НПК, а актът за начет е изпратен на гражданския съд, за да се произнесе по гражданската отговорност на начетения, може ли съдът в това производство да се произнесе и относно това, дали начетеният е извършил престъпление. В предложението се изтъква, че по въпроса съществуват две становища. Според първото становище, щом изходът на гражданското дело зависи от установяване на факта за извършено престъпление от начетения, гражданският съд бил длъжен в това производство да се произнесе и по въпроса, дали извършеното съставлява престъпление.

Според другото становище в производството по финансовия начет гражданският съд не може да се произнася и по установяване на факта на извършено престъпление, за което наказателното преследване е било прекратено по чл. 6 НПК. В този случай съдът бил длъжен да спре производството по финансовия начет, за да може ищецът да предяви иск по чл. 97, ал. 4 ГПК за установяване дали начетеният е извършил престъпление. Едва след произнасянето на съда по установителния иск по чл. 97, ал. 4 ГПК, и то в отделно производство, може да се продължи производството по финансовия начет. ОСГК, за да се произнесе по предложението, взе предвид Въпросът, дали вредата, която материално отговорното лице е причинило на социалистическата организация, е резултат на престъпление, има важно значение за размера на имуществената отговорност, както и до способа за нейното реализиране. Така, ако се касае за вреди, последвали от престъпление, материално отговорното лице носи пълна имуществена отговорност. Освен това тази отговорност се осъществява по съдебен ред. Обратно, когато вредата не е резултат на липса или на престъпление, материалната отговорност е ограничена. В този случай материалната отговорност се реализира не по съдебен ред, а от висшестоящия орган, т. е. по административен ред.

От това се разбира, че фактът на извършеното престъпление при имуществената отговорност на материално отговорното лице е елемент от фактическия състав на гражданския деликт. За да постанови пълна отговорност, съдът е длъжен да констатира по съответен ред, че вредата е последвала от престъпление.

Наличието на извършено престъпление по начало се установява с присъдата на наказателния съд, и то по реда на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието, и то в рамките на чл. 222 ГПК, т. е. относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно по начало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Но когато наказателното преследване е прекратено поради някое от основанията в чл. 6 НПК, наказателният съд не се произнася по това, дали деянието съставлява престъпление. В тези случаи законът в чл. 97, ал. 4 ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това, дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят.

Обаче ако в състава на гражданския деликт (отчетнически деликт) е включен като елемент и фактът на извършено престъпление, то гражданският съд, който определя гражданските последици от деянието, може да се произнесе в същото производство и по установяването на този факт, щом наказателното преследване е прекратено по някое от основанията на чл. 6 НПК. Престъплението винаги е свързано с отчетническия деликт, затова доказателствата, събрани по този деликт, ще имат значение и за самото престъпление и обратно. Освен това с произнасянето в. гражданския процес и по факта на извършено престъпление се постига процесуална икономия. Вместо да се водят две дела едно по ревизионния акт за начет и друго по установителния иск по чл. 97, ал. 4 ГПК, въпросът с оглед на материалната отговорност в такива случаи се разглежда и решава в едно производство. Не се събират два пъти доказателства, и то обикновено едни и същи, и т. н. Най сетне ГПК не съдържа разпоредба, която да не допуска установяване на факта за извършено престъпление в начетното производство, когато наказателното преследване е прекратено по чл. 6 НПК.

Чл. 6 НПК предвижда да не се започва наказателно преследване, а ако е започнало да се прекрати: при смърт на извършителя; ако е изтекла предвидената давност за наказателно преследване; ако не е подадена тъжба или подадената такава е оттеглена при престъпления, които се преследват по тъжба на по-страдалия; при амнистия; когато деянието не съставлява престъпление, както и в други случаи, предвидени в закона. Очевидно е, че поставеният въпрос се отнася само до случаите, когато извършеното съставлява престъпление, но поради някоя причина е изключено наказателното преследване. Следователно, когато наказателното преследване е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление чл. 6, б. "д" НПК, тогава очевидно е, че е процесуално недопустим нито искът по чл. 97, ал. 4 ГПК, нито е допустимо установяване на факта на извършено престъпление в гражданския процес, тъй като в този случай изобщо липсва престъпление.

Когато наказателното преследване е прекратено поради амнистия чл. 6, б. "г" НПК. В този случай наказателното преследване срещу конкретното деяние и деец се прекратява поради това, че е обявено от закона като такова, което не съставлява престъпление. В този случай, ако Законът за амнистия не постановява друго, трябва да се приеме, че щом извършеното не съставлява престъпление, то и гражданската отговорност на извършителя няма да бъде пълна и затова съдът не би бил компетентен да се произнася по такава отговорност.

Поради това трябва да се приеме, че разяснението, дадено в настоящото решение, се отнася до останалите случаи на чл. 6 НПК.

По изложените съображения и въз основа на чл. 212 ГПК Общото събрание на гражданската колегия на ВС

РЕШИ:

Гражданският съд, който се произнася по гражданските последици от деянието на дадено лице, наказателното преследване срещу което е било прекратено на някое от основанията на чл. 6 НПК (*), може да се произнесе в същото производство и по въпроса, дали извършеното съставлява престъпление.

----------------------------

(*) Тълкувателното решение е постановено при действието на отменения НПК от 1952 г. Виж чл. 21 НПК