ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310

[населено място], 14.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 1556/2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, образувано пo молба с вх. № 12924/30.11.2017 г. на М. К. С., подадена чрез нейния процесуален представител – адв. К. Т., с която се иска освобождаване от заплащане на държавна такса, в размер на 2 448 лв. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за касационното обжалване, допуснато с определение № 553/ 09.11.2017 г. по настоящото дело.

Молбата е основателна.

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да...