О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50001

гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3326 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Я. М., [дата на раждане] , действаща чрез своята майка и законен представител П. Т. А., чрез адвокат В. Я., срещу определение № 500 от 13.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 497/2020 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3101 от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 894/2020 г. на Районен съд – Благоевград за оставяне без уважение заявлението на И. Я. М., действаща чрез своята майка и законен представител П. Т. А., за отказ от наследството, останало от нейния наследодател Я. П. М., починал на 4.07.2020 г., и за вписване на отказа й в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН.

При постановяване на атакувания пред настоящия съд съдебен акт, Софийският окръжен съд е обсъдил определение № 180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, І г. о., на която съдебна практика се е позовала И. М. в частната си въззивна жалба, но въпреки съображенията, изложени в него, е приел, че отказът от наследство попада в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК. Посочил е, че защитата на недееспособните лица, сред които и малолетните, се гарантира от чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която разпоредба те приемат наследството само по опис, като срокът, визиран в нея, не е преклузивен за тях. Съдът е изложил, че не съществува хипотеза, в която интересите на малолетното дете биха били накърнени, тъй като съгласно законовите разпоредби то никога не би отговаряло за задълженията на наследодателя си с имущество извън наследството. Ето защо е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че отказът от наследство в случая е в неин интерес.

Жалбоподателката намира атакуваното от нея определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправен и процесуалноправен въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, които според жалбоподателката са обусловили решаващите мотиви в определението на Софийския окръжен съд:

1. Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването му в противоречие с възприетото в определение № 180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о.

2. Длъжен ли е съдът, съобразно чл. 533 ГПК, да прояви инициатива и служебно да събере или да укаже на страната да представи доказателства относно правата и задълженията в наследствената маса, в случай че се заявява вписване на отказ от наследство от името на дете.

По втория въпрос е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона.

С определение № 133 от 09.11.2020 г. настоящият съд е предложил на основание чл. 292 ГПК на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, и е спрял производството по делото до приключване на това пред ОСГК на ВКС.

Тъй като тълкувателно дело е образувано – № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, и по него е постановено решение № 1/23.01.2024 г., производството по ч. гр. дело № 3326/2020 г. следва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

По първия въпрос от изложението атакуваното пред ВКС определение на Окръжен съд – София изцяло съответства на визираното по-горе тълкувателно решение, имащо задължителен характер съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С последното е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим; същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съгласно мотивите на решението отказът от наследство представлява отказ от правото на наследяване и е обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права“ включва всякакви права, без изключение, и последицата е нищожност. Отклонение от правилото не е уредено de lege lata. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК е неприложима по отношение на отказа от наследство, тъй като изброяването в нея е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените в тази норма. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето.

С оглед отговора на първия въпрос, вторият въпрос от изложението се явява изцяло ирелевантен.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3326/2020 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 500 от 13.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 497/2020 г. на Софийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: