О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1154

гр.София, 12.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3248/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 540/ 08.03.2017 г. по гр. д.№ 5057/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Монтански окръжен съд по гр. д.№ 77/ 2014 г. и по този начин по иска, предявен против жалбоподателката от Д., п. от м. на з. и х., е признато за установено, че сключеният на 26.02.2009 г. договор, с който министъра на земеделието и храните, чрез пълномощник, продава на Л. А. П. недвижими имоти – частна държавна собственост, а именно имот № ******, землище [населено място], [община], имот № ******, землище [населено място] поле, [община], имот № ******, землище [населено място], [община] и имот № ******, землище [населено място] поле, [община], е нищожен поради противоречие със закона – чл. 27 ал. 8 ЗСПЗЗ.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице всички допълнителни основания по т. 1 – т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните (цитирани) правни въпроси: 1.Предвиждат ли ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ двойнствен и различен режим за възстановяване правата на собствениците по отношение на земеделски земи на различни правни субекти, в лицето на гражданите, държавата, общините и юридическите лица; 2.Земите, за които в ЗСПЗЗ...