О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1128

София, 16.05.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4012 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 147 от 13.05.2022г. по гр. д. № 181/2022г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260720 от 11.10.2021г. по гр. дело № 849/2021г. на Старозагорски районен съд, с което е допусната съдебна делба между Р. Д. Г. и И. М. Г. при равни квоти на вещи, придобити в съпружеска имуществена общност : лек автомобил БМВ 5 ЕР РЕИХЕ, рег. [рег. номер на МПС] , климатична система FUJITSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], местност “Г.“, с площ 3040 кв. м.

Касационната жалба е подадена от И. М. Г.. Посочено е, че се обжалва решението изцяло, но всъщност са наведени оплаквания само срещу неуваженото негово възражение за трансформация на лично имущество при придобиването на автомобила и е поискано отхвърляне на иска за делба на тази вещ. За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторът визира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя три правни въпроса.

Ответницата по касационната жалба Р. Г. в писмения си отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 2017г. и е прекратен в края на 2020г. Предмет на иска, предявен от Р. Г., е лек автомобил, за който твърди, че е придобит по време на брака. По искане на ответника И. Г. в делбата са включени поземлен имот в [населено място] и климатична система, също придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа се от ответника възражение за трансформация на лично имущество при придобиване на автомобила, а именно, че е купен с аванс от заплата в размер на 7800 евро и 8000лв. от продажба на друг негов личен автомобил отпреди брака. По отношение на втората сума твърди, че е преведена от майка му по сметката на ищцата.

По отношение на лекия автомобил съдът е установил от писмените доказателства, че е закупен на през месец май 2019г. за 7400

евро. Установено е също така, че И. Г. е притежавал друг лек автомобил, отпреди сключването на брака, който автомобил е продал през същия месец 2019г. за сумата 700лв. според приложения договор за покупко-продажба. В представен предварителен договорза продажба на същия автомобил е уговорена цена от 7900лв. При тези доказателства съдът е намерил за недоказано, че е получена продажна цена за личния автомобил в размер на 7 900 лв. и тя е вложена за закупуване на процесния ватомобил. По отношение на действителната цена 700лв. е счел, че дори да е вложена при закупуването, не обуславя частична трансформация, защото е незначителна спрямо цялата покупна цена от 7400 евро. Твърдението за влагане на 7800 евро от заплата при придобиването на автомобила съдът е намерил за недоказано. Установено е, че страните са имали обща банкова сметка, в която към датата на покупката на автомобила е имало 10556, 67 евро. От тази сметка в деня на покупката 28.05.2019г. е изтеглена в брой сумата 7800 евро, така че плащането е извършено с пари от тази обща сметка и няма доказателства за преведена заплата на ответника. Представените от ответника извлечения от сметка са за 2015г., което е преди сключване на брака и от тях не може да се прави извод за произхода на средствата за закупуване на процесното МПС. Съдът е установил също, че и ищцата е имала свой личен автомобил отпреди брака, подарен й от ответника. Този автомобил е продаден по време на брака, но през месец октомври 2019г., така че е невъзможно получената продажна цена от 3500 евро да е вложена за покупка на процесния автомобил, който е придобит по-рано същата година.

Събраните гласни доказателства сочат, че

страните са живели във Франция и Германия, където съпругът работел, а съпругата получавала майчинство и детски надбавки. За закупуването на автомобила и недвижимия имот са вложили общи средства, а климатикът е купен с пари от сватбата. Свидетелите сочат, че касаторът е имал лек автомобил отпреди брака, който е продал, но не установяат конкретната сума, нито влагането й в покупката на новия автомобил. Съдът е извършил преценка по чл. 172 ГПК на част от показанията и е изложил съображения относно кредитирането на всички свидетелски показания, които не си противоречат, а отразяват различни впечатления на свидетелите в зависимост от връзката им със страните.

По делото са събрани и писмени доказателства за доходите на страните.

В обобщение съдът е счел, че трансформация на лично имущество при придобиване на автомобила не е установена. Поради това автомобилът е представлявал съпружеска имуществена общност и понастоящем е в съсобственост при равни квоти.

За поземления имот, предмет на делбата, е установено, че е придобит с нотариален акт на името на ответника през 2019г. и е със земеделско предназначение. Тъй като придобивният способ е покупко-продажба и конкретни факти за трансформация на лично имущество не са изложени, то делбата му също е допусната при равни дялове.

Същото се отнася и за климатичната система. Безспорно е, че е купена с парите от сватбата и монтирана в жилището, в което семейството е живеело. Затова тази движима вещ е съсобствена при равни дялове.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о, счита, че такива липсват.

Първият правен въпрос, поставен от касатора е за правното значение за значителната разлика в доходите на двамата съпрузи при разглеждане на иск по чл. 29, ал. 3СК, ако те в рамките на своите възможности допринасят за благополучието на семейството. Въпросът не е относим към изхода на спора и не е разрешаван от въззивния съд. По делото е предявено възражение за трансформация на лично имущество, но не и иск по чл. 29, ал. 3 СК за по-голям дял поради по-голям принос. Отделно, такъв иск не би могъл да бъде съединяван с иска за делба, поради конститутивния си характер.

Следващите два въпроса, формулирани от касатора, са процесуални. Първият е за задължението на съда да назначи служебно експертиза когато са събрани доказателства, но поради липса на специални знания не може да ги прецени и да направи обосновани изводи, т. е. когато делото е останало неизясено по тази причина. Позоваването е на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Въпросът произтича от оплакванията, че и двете инстанции не са положили усилия да съберат достатъчно доказателства за доходите на страните, включително като назначат счетоводна експертиза. От една страна, този въпрос също не е определящ за изхода на спора, защото експертиза за доходите на страните при претенция за трансформация на лично имущество, не е необходима. От друга страна такава експертиза не е искана от касатора, нито въззивната му жалба съдържа довод за допуснато процесуално нарушение в тази насока. Ето защо и този въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - такъв, който е разрешен в мотивите на съда и е предопределил изхода на спора.

Вторият процесуален въпрос е : може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи, без да се мотивира и трябва ли съдът във всички случаи да изложи съображения, обосноваващи преценката за годността на експертизата. Въпросът произтича от несъгласието на касатора с приетата автотехническа експертиза, която е допусната за определяне на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване на ищцата от ползването на автомобила, предмет на делбата. Първоинстанционният съд е посочил, че искане по чл. 344, ал. 2 ГПК не е предявено, а спорът по чл. 31 ал. 2 ЗС ще бъде разгледан във втората фаза, поради което не се е произнасял по тази претенция и не е обсъждал експертизата. Въззивният съд, доколкото въззивната жалба касае допускането на делбата, не е имал задължение да обсъжда горепосочената експертиза. С оглед на това този въпрос също не е правно значим за настоящето прозиводство не може да обуслови достъп до касационен контрол.

В обобщение, следва са се откаже допускане на касационно обжалване, а в полза на ответницата по жалбата да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1160лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 13.05.2022г. по гр. д № 181/2022г. на Старозагорски окръжен съд по касационната жалба на И. М. Г..

ОСЪЖДА И. М. Г. от [населено място], [улица], №8, вх.А, ет. 1, ап. 27 да заплати на Р. Д. Г. от [населено място], [улица], №3, вх.А, ет. 3, ап. 14 сумата 1160 /хиляда сто и шестдесет/ лева разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: