Производството е по чл. 288 ГПК.

Н. Б. А. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, Втори-А въззивен състав № 261572 от 10.05.2022 г. по гр. д.№ 3341 / 2021 г.

С това решение е потвърдено решение № 192048 от 04.09.2020г. по гр. д. 11832/2018г. на Софийския районен съд, 135-ти състав в обжалваната част, с което е намалено на основание чл. 30 ал. 1 ЗН, по иска на преживялата съпруга С. Н. А., дарственото разпореждане на Б. Н. А. в полза на сина му Н. Б. А. на апартамент №. ..., в [населено място],[жк]бл. 122 вх.Б с идентификатор. .... по КККР с 22 230.15/117 800 ид. ч. и е допусната делба на същия апартамент между С. Н. А. и Н. Б. А. при квоти съответно 22 230.15/117 800 ид. ч. и 95 569.85/117 800 ид. ч.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че съдът в нарушение на нормите на ЗН, ЗЗД, СК е ЗС е включил в делбената маса апартамент извън съпружеската имуществена общност.

Ответницата С. Н. А. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че поставеният в изложението правен въпрос е неясен, тъй като нормите за съпружеската имуществена общност имат напълно самостоятелно значение и нямат никаква връзка с разпоредбите на ЗН, освен това по приложението им има обилна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.

С обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че към момента на смъртта си Б. А. е притежавал право на собственост на три имота - в [населено място]-вилна зона Додовица; в [населено място] и в [населено място]. От имота в [населено място] и от имота в [населено място] наследодателят е имал по една втора идеална част, защото единият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, видно от нотариалния акт, а другият е получен по делба, но в общ дял с брата на наследодателя. Съдът е приел, че общата стойност на трите имота е 87470 лв., от която следва да се извадят задълженията на наследството към банка в размер на 1165, 06 лв. и към разликата от 86304, 94 лв., следва да се добави стойността на дарения имот от 117800, 00 лева, което е равно на 204104, 94 лв. По чл. 29, ал. 3 от ЗН разполагаемата част и запазената част са по 1/4 от тази сума или по 51026, 24 лв., а сборът им (по чл. 36, ал. 2 ЗН ) е 102052, 47лв., която сума е по-малка от стойността на подарения имот от 117800, 00 лв. Налице е надвишаване по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗН и жалбоподателят не може да задържи целия имот. Същевременно не са налице предпоставките на чл. 36 ЗН дареният имот да се върне в наследството и затова следва да се отдели идеална част от него, с която да се възстанови накърнената запазена част на ищцата. От чистия актив на наследството на стойност 86304, 94 лв. ищцата по чл. 9 ЗН получава 1/3 идеална част на стойност 28768, 31 лв., а запазената част е 51026, 24 лв., което означава накърняване с 22257, 93 лв., с колкото следва да се намали дарението. Разликата между приетия размер от СГС и от СРС се дължи на това, че СРС неправилно е определил размера на задълженията на наследството към неговото откриване. Поради липса на възивна жалба от ищцата, независимо от разликата в изчисленията, въззивният съд е приел, че положението на въззивника не може да се влошава, затова е потвърдил първоинстанционното решение.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

Наред с приповтаряне на доводите в касационната жалба, по които ВКС не дължи произнасяне в първата фаза на касационното производство, което има за предмет селектиране на касационните жалби и в него не се проверява правилността на обжалваното решение, касаторът поставя правният въпрос: Как следва да бъдат тълкувани разграничителните критерии на чл. 22 СК и как следва да бъдат приложени при искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 31 ЗН, когато е изключен режимът на съпружеската имуществена общност по смисъла на чл. 21 СК. Така поставеният правен въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 22 СК определя кое е личното имущество на съпрузите. Тази разпоредба не изключва приложението на чл. 30 ЗН по отношение на правото на възстановяване на запазената част на наследството на наследниците по чл. 29 ЗН. Няма спор в практиката на ВКС, че преживелият съпруг е наследник по закон с право на запазена част по чл. 29 СК и има право да иска възстановяването й, независимо дали накърняването е извършено чрез дарение или завещание на имот, индивидуална собственост на наследодателя или на имот, придобит в съпружеска имуществена общност, от който той наследява по правилата на ЗН частта на починалия съпруг. Запазената част по чл. 29 ЗН се определя според правилото на чл. 31 ЗН като се формира маса от всички имущества на наследодателя. вкл. и разпоредените с дарение и се изваждат задълженията на наследството. Ако останалото имущество е лично по чл. 22 СК, се включват изцяло в масата по чл. 31 ЗН, а ако са придобити в съпружеска имуществена общност – само половината от тях, съответстваща на частта на починалия съпруг.

В случая тази практика не е нарушена, от цялото имущество, включено в масата по чл. 31 ЗН, за съпружеска имуществена общност е приет само имотът в [населено място], за който е представен констативен нотариален акт №. .../2006г. за придобиването му от С. А. и Б. А. въз основа на учредено право на строеж. В отговора на исковата молба и първото заседание касаторът не е правил правоизключващо възражение за липса на принос на преживялата съпруга в придобиването на този имот поради което съдът не е имал основание да изследва приложението на чл. 22 СК. Ето защо не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. От мотивите на същото не се установява нарушаване на основни правни принципи на гражданския процес или материалното право, нито явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е изложил подробни, ясни и логични мотиви, отговорил е на доводите на страните и е съобразил практиката на ВКС по приложимите правни норми.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска, а на основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 2000лв., доказани с представения договор за правна защита от 15.07.2022г., по който е платено в брой уговореното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, Втори-А въззивен състав № 261572 от 10.05.2022 г. по гр. д.№ 3341 / 2021 г.

Осъжда Н. Б. А. да заплати на С. Н. А. сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: