ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731

гр. София, 13.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20228002104302 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1098 от 22.07.2022 г. по гр. д.№ 1180/ 2022 г., с което след като е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр. д.№ 9529/ 2020 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията /ГДИН/ иск за заплащане на сумата 6 505, 60 лева, представляваща обезщетение за 107 дни неползван от ищеца допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд през периода 25.02.2003 г. - 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2021 г., до окончателното й изплащане, като Т. К. е осъден да заплати на ГДИН 100 лв юрисконсултско възнаграждение.

В приложено към жалбата изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила? и „Допустимо ли е въззивния съд да преиначава, да тълкува превратно събрани по делото доказателства /свидетелски показания и експертиза/, събрани в хода на първоинстанционното производство или да обсъжда и цитира в мотивите си избирателно части от тях, а други да премълчава или игнорира?. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на

Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна ГДИН оспорва касационната жалба с доводи по същество, без да...