Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2825/08.06.2022 г. на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София, подадена чрез юрисконсулт Д. М., и касационна жалба вх. № 291785/16.06.2022 г. на „Комекс РМ“ ЕООД, подадена чрез юрисконсулт Н. И., срещу въззивно решение № 261624/12.05.2022 г. по в. гр. д. № 4144/2021 г. на Софийски градски съд.Втората касационна жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е отменено първоинстанционното решение и предявеният иск е уважен изцяло.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените праивла и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допуснал ли е нарушение на съдопроизводсвените правила съдът, като кредитира само показанията на свидетелите на ищцовата страна, а не взема предвид заключението на вещото лице, назначено по техническата експертиза. Следва ли да се допусне разпит на свидетели и на двете страни; 2. Съобразил ли е размера на присъдената сума с трайната съдебна практика при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.В изложението се сочат решения на СГС и СРС като практика на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от „Комекс РМ“ ЕООД касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Необходимо ли е съдът не само да изброи, но и да обсъди и анализира в тяхната съвкупност всички правнорелевантни общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт; 2. При наличие на противоречие в доказателствата по делото, длъжен ли е съдът в мотивите да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; 3.Какви икономически показатели могат да се използват за правилното и справедливо определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда при съобразяването му с конкретните социално-икономически условия в страната, така щото обезщетението да е справедливо и да не води до обогатяване на увреденото лице; 4. Отразява ли се върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, от причинена в резултат на деликт телесна повреда, формата на вината на причинителя на вредата. Приложени са решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи.

Х. Г. М., чрез процесуалния представител адвокат Г. З., е подала писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадените касационни жалби, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 20279630/17.12.2020 г. по гр. д. № 66290/2018 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Г. М. против ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата над присъдения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от инцидент - падане на 12.06.2018 г. Постановено е друго, с което искът е изцяло уважен, като ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – УДВГД София, е осъдено да заплати на Х. М. още 7000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел за установено от анализа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза, че на 12.06.2018 г., около 08.45 часа сутринта, при стъпване на мокър и хлъзгав участък на мраморния под на Централна гара - София /част от инфраструктурата на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София / Х. М. се подхлъзнала, паднала на колене, като поради изпитана силна болка в коляното на левия крак се отвърнала назад, повторно паднала по гръб и ударила главата си в земята. За извършване на почистването на територията на Централна гара - София е сключен договор № 6011/07.02.2018 г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София и Комекс РМ ЕООД, съгласно който ответникът е възложил на изпълнителя да извършва уговорената работа. Чрез служители на изпълнителя на 12.06.2018 г. е извършено почистване с препарат. Мястото, където М. се подхлъзнала и паднала, било мокро, хлъзгаво и необезопасено. Вследствие на падането, пострадалата получила телесно увреждане счупване на лявата коленна капачка; охлузване на лявото коляно вследствие на удар с или върху твърд предмет. Увреждането довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като от настъпилото увреждане М. търпяла интензивни болки и страдания през първите седмици. Придвижването на ищцата било затруднено, чувствала е неудобства да ползва чужда помощ за ежедневното си обслужване, изпитвала притеснения, като възстановителният период, в т. ч. и рехабилитационният, продължил почти 2, 5 месеца. Преди падането си ищцата не била повлияна от заболяване във връзка с общото си здравословно състояние и не е имала замайване от сърдечно заболяване към датата на инцидента. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, използваната за почистване машина, оставя места след себе си, които са по-мокри от мястото, по което преминава, поради неравности и това налагало използването на сух моп за попиване на водата. Според свидетелските показания работниците не почиствали със сухи мопове по-мокрите участъци след влажната следа, оставяна от машината, а миели отделните места, които не можели да се обхванат за почистване от нея.

Съдът е приел, че работниците на третото лице-помагач са нарушили изискванията за безопасност от инструкцията на работодателя си при изпълнението на сключения писмен договор № 6011/07.02.2018 г. с ответника, а от своя страна и самият ответник не е гарантирал изпълнението на законовото си задължение да обезпечи безопасността на пътниците, които да преминават по сух участък от мраморния под на Централна гара София, която е част от инфраструктурата на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София или мокрите места от терена да са обезпечени с поставени табели, ленти, знаци и др. В конкретния случай отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител за причинените от виновното бездействие на служителите на изпълнителя вреди във връзка със сключения договор № 6011/07.02.2018 г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София и Комекс РМ ЕООД за хигиенизиране и почистване на територията на Централна гара - София. Ищцата е била с ортеза повече от 2 месеца, а според експертното заключение обичайният период на възстановяване е между 3.5 и 5 месеца. Ищцата приемала предписан медицински медикамент Ксарелто, изпитвала болки, разплаквала се, включително когато провеждала рехабилитационни процедури, изпитвала затруднения в обслужването си в домакинството, което наложило необходимост от ползване на чужда помощ, трудно се придвижвала с помощните средства, а когато кракът не бил в хоризонтално положение, се подувал. Предвид вида и характера на увреждането на ищцата, продължителността на търпените в тази връзка физически и душевни болки и страдания, в това число оздравителния процес за увреждането, неприятните усещания и неудобства, психическите страдания, които неминуемо се свързват с подобни травми и са в причинна връзка с телесната повреда на пострадалата, е прието, че искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 10000 лева следва да бъде уважен изцяло.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос на касатора ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София и по първия и втория въпрос на касатора „Комекс РМ“ ЕООД. Следва да се посочи, че практиката на първоинстанционните и въззивни съдилища не се обхваща от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което цитираните от касатора ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София съдебни решения са изцяло неотносими. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /вкл. свидетелските показания, съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертиза/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил доводите на страните и всички относими доказателства и правнорелевантни факти, като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Не е констатирано противоречие в доказателствата по делото, в каквато насока са въпросите на касатора „Комекс РМ“ ЕООД. Поддържаното от този касатор за противоречиви свидетелски показания касае обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, поради което следва да се посочи, че при така подадената касационна жалба и отправеното искане да се отмени въззивното решение в частта над присъденото обезщетение от 3000 лева, тези въпроси са неотносими.

По въпросите относно определянето на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост е налице константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания.

Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията. Извършил е преценка на представените по делото съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, вкл. посоченото ППВС, поради което по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Следва да се посочи, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. С оглед наличието на константна практика на ВКС по поставените въпроси, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице соченото в касационна жалба вх. № 291785/16.06.2022 год. основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на делото касаторът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София следва да заплати на ответницата по касация Х. Г. М. 1000 лева – съдебни разноски пред касационната инстанция, съгласно представените доказателства. Искането на М. за разноски във връзка с касационната жалба на „Комекс РМ“ ЕООД е недоказано, тъй като приложеният договор за правна защита не сочи, че разноските са направени във връзка със защитата по тази касационна жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261624/12.05.2022 г. по в. гр. д. № 4144/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София да заплати на Х. Г. М. сумата 1000 лева – съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: