О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50315

гр. София, 10.05.2023 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

М. Ж

при секретаря. ....................................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 875 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., [населено място], срещу решение № 42/26.01.2022 г. по в. т.д. № 762/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 260172/23.04.2021 г. по т. д. № 351/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК вземането на „Ю. Б“ АД, [населено място], срещу А. Г. А., произтичащо от договор за потребителски кредит № FL850559/12.04.2017 г., в общ размер на 43 932, 20 лв., от които: сума от 36 862, 41 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането; сума от 4753, 25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.; сума от 2138, 42 лв. – мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019г.; сума от 178, 12 лв. – такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 5082/06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9386/2019 г. на Пловдивски районен съд.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът „Ю. Б“ АД оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след...