ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011

гр. София, 09.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц.

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002104236 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби на „Банка ДСК ЕАД и на Ж. Б. П. срещу въззивно решение № 117/ 22г., постановено по гр. д. 333/21г. на САС, ГО, 8- състав.

Банката поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в обжалваната част, а Ж. П. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по искова молба, подадена от Банка ДСК ЕАД по чл. 422 ГПК срещу Ж. Б. П. за установяване, че ответницата дължи 28 262, 89лв.- главница, 3002, 14лв.- възнаградителна лихва за периода 15.12.15г.- 01.09.2016г., 755, 83лв.- наказателна лихва за периода от 25.05.16г. до 01.09.2016г., 120лв. заемни такси, заедно със законната лихва върху главницата от 02.09.2016г. до окончателното плащане. В исковата молба са били изложени твърдения, че вземането на банката произтича от договор за кредит, сключен на 11.04.2013г. за сумата от 30000лв., който е бил обявен за предсрочно изискуем.

В срока за отговор ответницата е възразила, че кредитът не е бил усвоен, тъй като посочената банкова сметка не била нейна, освен това била погасила всички свои задължения по кредита.

Въззивният съд е приел, че кредитът е усвоен, тъй като сумата е преведена по сметката на ответницата. Тя е титуляр на банковата сметка, по която е отпуснат кредита, според заключенията на две съдебно - счетоводни експертизи, извлечение от разплащателната сметка на ответницата, което не е оспорено, и което установява, че сметката на ищцата е заверена със сумата от 30000лв. на 11.04.2013г., издадената и получена от ответницата банкова карта за теглене на суми от същата сметка. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана, получена на 12.03.2016г., поради което дължимата главница към тази дата е 26387, 34лв.. Възнаградителната лихва се дължи за периода от 15.12.15г. до 12.03.2016г. и е 2706лв., като лихвения процент за периода следва да се счита първоначално определения в размер на 7, 95% годишно, тъй като банката не е упражнила правото си едностранно да го увеличи чрез уведомяване, като прилаганите от банката през периода лихвени проценти съответно 8, 45%, 8, 95% и 14, 95% са незаконосъобразни. Наказателната лихва се дължи за периода от 25.05.2016г. до 01.09.2016г. в размер на 733, 25лв..

В касационната жалба на Банка ДСК е изложено становище, че банката не е била длъжна да уведомява писмено длъжника за увеличаване на процента на възнаградителната лихва, тъй като това увеличаване настъпвало автоматично съгласно договора. Това увеличение е поради неизпълнение от страна на длъжника и загубата на преференциалните условия на кредита.

В изложението към касационната жалба се поставя следния въпрос: Намира ли приложение чл. 14, ал. 1 ЗКП за промяната на лихвен процент, причинена от неизпълнение на задължения по договора за кредит, и необходимо ли е уведомление, и/или предоставянето на нов погасителен план?

По този въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Действително въззивният съд неправилно е приел, че увеличението на лихвения процент за възнаградителна лихва е бил променен едностранно на основание чл. 7.1 от Общите условия към договора за кредит, защото той всъщност е бил изменен на основание чл. 7.9 от Общите условия - когато длъжникът не изпълни някое от задълженията по договора, заради които е получил преференциален лихвен процент. Само че това обстоятелство няма значение за изхода на делото, тъй като според чл. 7.9 от Общите условия лихвеният процент за възнаградителна лихва не се променя автоматично, а след волеизявление на банката, с което се определя новия лихвен процент, и се определят нови погасителни вноски с определен падеж. По правната си същност е уговорено потестативно право на банката за едностранно изменение на договора, без да е уговорено в договора предварително по какъв начин се изменя размера на лихвата - налице е хипотезата на чл. 143, т. 11 ЗЗП (неравноправна клауза). Освен това потестативното право се упражнява с едностранно писмено изявление, което е с адресат - поражда действие от момента на получаване, но в случая това потестативно право не е упражнено, доколкото кредитополучателят не е бил уведомен.

Поради изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на Банка ДСК ЕАД.

В касационната жалба на Ж. П. е изразено становище, че банката не е представила доказателства да е завирала сметката на ищцата със сумата от 30000лв.. Кредитът не е бил усвоен, ответницата не е титуляр на процесната банкова сметка. Освен това не бил изготвен доклад по делото и не били дадени указания за разпределяне на доказателствената тежест. Сметката не е била заверена, а заверяването на сметката не означавало усвояване на кредита.

Формулирани са следните въпроси в изложението: Длъжен ли е съдът да даде указания за разпределяне на доказателствената тежест, както и да укаже за кои релевантни факти не се сочат доказателства? Има ли правно значение кой е титуляр на банковата сметка? Идентични ли са понятията заверяване на банкова сметка и усвояване на кредит?

По отношение на поставените въпроси настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Действително въззивният съд е обсъдил само част от доказателствата, които установяват факта, че ищцата е титуляр на банковата сметка, по която е отпуснат кредита - заключенията по две съдебно - счетоводни експертизи, извлечение от разплащателната сметка на ответницата, което не е оспорено, и което установява, че сметката на ищцата е заверена със сумата от 30000лв. на 11.04.2013г., издадената и получена от ответницата банкова карта за теглене на суми от същата сметка. Обстоятелството, че само част от доказателствата са обсъдени, не е от значение за изхода на делото, тъй като и останалите доказателства по делото категорично подкрепят извода на въззивния съд, че банката е превела сумата от 30000лв. по сметка на ответника Ж. П. на основание сключения договор за потребителски кредит. Същата сметка е посочена от ответницата при сключването на договора за потребителски кредит, както и по договора за залог на трудовото й възнаграждение, превеждано по същата сметка, който залог е учреден в полза на банката за обезпечение на кредита. По отношение на ответницата са налице и условията на чл. 176 ГПК, доколкото не е отговорила на поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК, като не се е явила в съдебно заседание, без уважителни причини за отсъствието си (въпреки че във въззивната жалба твърди наличието на уважителни причини за неявяването си). Въпросите са били относно получената банкова карта и осъществени от нея транзакции с банковата карта. По делото няма нито едно доказателство, дори и косвено, което да разколебава извода относно титуляра на сметката и заверяването на сметката със сумата от 30000лв. по кредита.

Въпросът за правилното разпределение на доказателствената тежест и за задължението на съда да укаже на страните, че не сочат доказателства за правнорелевантни факти, също не реализира основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не става ясно от касационната жалба и изложението към нея за кои правнорелевантни факти съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания на ответника, че не сочи доказателства. Ответницата само изразява становище за наличието на такова процесуално нарушение, но не посочва обстоятелства, не въвежда фактически твърдения, които обуславят правното й становище. Освен това настоящият състав на ВКС не констатира неправилно тълкуване и приложение на нормата

на чл. 154 ГПК.

Последният въпрос в изложението - дали са равнозначни понятията усвояване на кредит и заверяване на банкова сметка, също не обуславя наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, доколкото в чл. 4.4.2 от Общите условия е уговорено между страните, че кредитът се усвоява чрез превеждане на сумата по разплащателната сметка на кредитополучателя, по която сметка има издадена банкова карта. Превеждането се осъществява със заверяване на банковата сметка съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД.

Не се установява и обстоятелството „очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото от мотивите към същото не се установява нарушение на правилата на формалната и на правната логика. Фактическите изводи са направени въз основа на доказателствата съгласно правилото за необходимото и достатъчно условие, а установените факти са квалифицирани съгласно хипотезата на нормата, която ги урежда.

С оглед изхода на спора в полза на банката следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв. съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а на адв. И.- А. Ч. Н. от САК на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 559, 43лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба

1/04г..

Воден от горното, ВКС, състав на III ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117/ 22г., постановено по гр. д. 333/21г. на САС, ГО, 8- състав.

Осъжда „Банка ДСК ЕАД да плати на адв. И.- А. Ч. Н. от САК на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 559, 43лв..

Осъжда ответника Ж. Б. П. да плати на „Банка ДСК ЕАД юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на

540лв..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.