О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1020

гр. София, 09.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 4650 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 97/20.09.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 214/2022 г. на Търговищкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 330/01.07.2022 г. по гр. дело № 409/2022 г. на Търговищкия районен съд, по реда на охранителното производство за установяване на факти – гл. ХV от ГПК, е признато за установено по отношение на общината-жалбоподател, че молителите по делото Х. А. И. и А. М. И. са сключили граждански брак на 01.08.1995 г. в Кметсво – [населено място], О. Т. като последната е задължена да състави акт за сключения брак.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на общината-касатор, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният процесуалноправен въпрос: следва ли да се даде доказателствена тежест на вписан в личен регистрационен картон (ЛРК) факт с правно значение за решаването на спора, а именно – в графа „11 Семейно положение“ в ЛРК – запис с дата за сключен граждански брак между молителите, след като в регистрите по гражданско състояние, които се съхраняват в О. Т. липсва акт за сключен граждански брак между молителите. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не излага каквито и да било съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Ответниците по касационната жалба – молителите Х. и А. И. в отговора си на жалбата поддържат съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Прокурорът, участващ в производството по делото съгласно чл. 544, ал. 1, изр. 2 от ГПК, няма качеството на насрещна страна и не подава отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд.

Формулировката на изведения от касатора процесуалноправен въпрос изисква обсъждане на доказателствената сила и стойност („тежест“ както непрецизно е посочено във въпроса) само на част от представените и обсъдени във въззивното решение писмени доказателства по делото, а именно – на личните регистрационни картони на двамата молители и на актовата (регистърната) книга за граждански брак на Кметсво – [населено място] за периода 1985-1997 г. За да достигне обаче до решаващия си извод по делото, че въпреки, че през 1995 г. не е съставен нито един акт за граждански брак, съгласно отразеното в последното доказателство – актовата (регистърната) книга, то същевременно са налице достатъчно доказателства, че молителите са сключили граждански брак на 01.08.1995 г., въззивният съд е обсъдил не само личните регистрационни картони на двамата молители (каквато е постановката на правния въпрос), а и други относими доказателства по делото. От личните регистрационни картони на двамата молители, водени и съхранявани от общината-касатор, съдът е установил, че в тях е отбелязано, че молителите са съпрузи и че са сключили гражнаски брак с акт № 1/01.08.1995 г. на Кметсво – [населено място]. Същите обстоятелства са удостоверени и с обсъденото от окръжния съд, удостоверение от 17.04.2001 г. за сключен граждански брак, издадено от Кметсво – [населено място] и подписано от длъжностното лице по гражданското състояние – кмета И. М. М.. Фактът, че молителите са сключили граждански брак въззивният съд е приел за установен и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х. и А., които са присъствали на сватбеното тържество и в качеството си на очевидци са заявили пред съда, че в кабинета на кмета на [населено място] молителите са потвърдили, че желаят да встъпят в брак пред длъжностното лице по гражданското състояние и в присъствието на двама свители, разписали са документа, който им е бил предоставен, и са били обявени за съпрузи от кмета на селото. При така обсъдените от въззивния съд, множество писмени и гласни доказателства по делото относно установяването на правно-релевантното обстоятелство по делото – сключения граждански брак между молителите, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, в постановката на който са включени само част от тези доказателства, не е от обуславящо значение за правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, съответно – не е от значение и за крайния изход на делото, поради което не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

Отделно от горното, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Както вече беше посочено, този въпрос изисква обсъждането на конкретни доказателства и обстоятелства по настоящото дело, поради което не предполага даването на отговор с по-висока степен на абстрактност от касационната инстанция, респ. – по този въпрос не би могла да бъде формирана практика на ВКС по тълкуването и прилагането на правни норми, която да е валидна и правно значима и по други дела, и съответно – да допринесе за усъвършенстване на правоприлагането и на съдебната практика (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Самият жалбоподател не излага никакви съображения в тази насока, като изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдържа единствено формулировката на въпроса и цитиране на текста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от страна на жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 97/20.09.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 214/2022 г. на Търговищкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: