О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр.София, 25.01.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2481/ 2023 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 33 от 02.03.2023 по гр. д.№ 18/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Добрички окръжен съд № 260123 от 26.10.2022 г. по гр. д.№ 291/ 2020 г. и по този начин е отхвърлена молбата на С. Д. вх. № 261750/ 23.09.2022 г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение на Добрички окръжен съд № 260141/ 28.06.2021 г. по гр. д.№ 291/ 2020 г., евентуално за тълкуване на това решение.
В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои. Освен това като основание за допускане на касационното обжалване повдига правен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: когато постановява решение за установяване на произход на дете от баща и постановява изменение в акта за раждане на детето, в който да бъдат вписани имената на бащата, ако поради допуснато междувременно пълно осиновяване на детето е съставен нов акт за раждане, длъжен ли е съдът да посочи в кой от двата акта за раждане следва да се отрази промяната; и ако е пропуснал да стори това може ли този пропуск да бъде отстранен чрез поправка на очевидна фактическа грешка в решението или чрез тълкуването му. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна А. Д. Д. оспорва касационната жалба като поддържа, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като е налице „ … достатъчно практика на ВКС по отношение на предмета на спора.“. Излага и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответната страна М. А. Д. и Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич не вземат становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд установил, че с решение № 260141/ 28.06.2021 г. по гр. д.№291/ 2020 г. Добрички окръжен съд признал за установено по предявените от С. М. Д. срещу А. Д. Д. и М. А. Д., чрез законния му представител А. Д. Д., че С. М. Д. е биологичен баща на детето М. А. Д. и постановил промяна в бащиното и фамилното име на М. А. Д., като същият да се именува М. С. Д. и разпоредил това да се отбележи в акта за раждане на детето. Решението е влязло в сила. С молба от 23.09.2022 г. С. М. Д. поискал от окръжния съд да поправи очевидни фактически грешки в това решение, евентуално – да тълкува същото. Твърдял, че съдържащото се в решението разпореждане за извършване на отбелязване на промяната в акта за раждане на детето, не сочи в кой съставените два акта за раждане на този ответник следва да се извършат тези отбелязвания. Служителите при [община] не знаели в кой от двата акта да отбележат установения с решението произход на детето, тъй като освен първичния акт бил съставен и втори, поради допуснатото пълно осиновяване на детето. Въззивният съд приел, че искането е неоснователно. Посочил, че в установяващото произхода съдебно решение съдът не е обсъждал и не е формирал извод относно акта за раждане, в който да се отрази промяната, поради което и несъответствие с изразената в диспозитива на решението воля в този смисъл няма. Не било основателно и искането за тълкуване на решението. Предмет на тълкуване било възможно да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението. В настоящия случай не се установявала подобна неяснота, диспозитивът на решението бил ясен.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага конкретни съображения, които могат да бъдат подведени към хипотезата на очевидна неправилност, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато.
То обаче следва да бъде допуснато по повдигнатия от касатора и уточнен от съда правен въпрос, тъй като няма данни по разрешаването му да има установена съдебна практика, а законът не съдържа ясен отговор. Затова касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 33 от 02.03.2023 по гр. д.№ 18/ 2023 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 25 лв /двадесет и пет лева/, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: