№ 418

София, 29.12.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев т. д.№ 60031/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

С определение № 749/ 25.10.2016 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 28 от 23.03.2016 г. по в. т.д.№ 37/ 2016 г., с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], [община], 71 307, 60 лв с лихви и разноски. Съгласно чл. 296 т. 3 ГПК, въззивното решение е влязло в сила на 25.10.2016 г.

Постъпила е молба от [община] – ответник по делото, за връщане на сумата 78 783, 75 лв, депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение на Бургаски апелативен съд № 28 от 23.03.2016 г. по в. т.д.№ 37/ 2016 г. Според молителя в законоустановения срок ищецът по делото [фирма] не е предявил иск за обезщетяване на вредите от спирането и съгласно чл. 282 ал. 4 ГПК гаранцията подлежи на освобождаване.

Ответната страна – [фирма] – счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на гаранцията, тъй като чл. 282 ал. 4 ГПК урежда последиците от спиране на изпълнението на въззивни решения по искове за вещни права. В настоящето производство е разгледан (и е уважен) иск за парични вземания, поради което гаранцията следва да послужи за събирането им.

Съдът констатира, че делото е образувано по искова молба на [фирма] против [община], предявен е иск за заплащане на сумата 71 307, 60 лв – стойност на изпълнено строителство на обект „Външни ВиК връзки на имот с...