№153

София, 15.02.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1093 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Г. С. Г., чрез пълномощника му адвокат Н. И., против решение № 125 от 3.05.2010 г., постановено по гр. д. № 285 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е отменено решение № 54 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 1348/2008 г. на Районен съд-Велико Търново и вместо него е постановено друго за осъждане на Г. С. Г. да предаде на М. Т. М. владението на описания недвижим имот и да му заплати разноски по делото.

Ответникът по жалбата М. Т. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на ищецът е възстановено правото на собственост с решение от 9.04.1998 г. по гр. д. № 657/1997 г. на В. районен съд при условията на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и че ответника не може да се легитимира като собственик на основание § 4б ПЗР ЗСПЗЗ – същият не е ползувател, доколкото правото на ползване му е предоставено по време на действието на мораториума за разпореждане със земи и държавно, общинско и друго имущество, наложен с решение от 17.08.1990 г. на Великото Н. събрание /ДВ бр. 69/28.08.1990 г./, а и в преписката липсва заповед по...