Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му адвокат М. К., против определение № 689 от 17.12.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 346/2010 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено протоколно определение от 19.10.2010 г. на Районен съд-Габрово за прекратяване производството по гр. д. № 844/2010 г.

Ответникът Р.”Р.”,[населено място] не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално по основателността на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, като за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на [фирма],[населено място], в която се твърди, че страните са съсобственици на поземлен имот 372 с площ от 5689 кв. м., за който са отредени два УПИ, идентичен с дворище пл. № 1093а и № 1093. Тъй като въз основа на представени от ответника документи за правото на собственост, в С. по геодезия, картография и кадастър ответната кооперация е вписана като единствен собственик на имота, е поискано да се приеме за установено, че нотариален акт № 78, том VІІ, дело 2032/98 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 26, том І, дело № 122/2000 г. се признава правото на собственост на Р.”Р.”,[населено място] върху южната реална част от триетажна масивна смесена административна сграда, намираща се на [улица],[населено място], която сграда е построена върху собствено дворно място, съставляващо дворище пл. № 1093а от кв. 45 по плана на[населено място], а не признава правото на собственост на Р. „Р.” върху дворище пл.№ 1083а от кв. 45 по плана на[населено място], съставляващо УПИ І-372 за хотел и УПИ ІІ-372 за общежитие и обществено обслужване. Съдът е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за установяване, че ответникът е собственик на южната реална част от триетажната сграда и отрицателен установителен иск, че ответника не е собственик на описания терен. Счетено е, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е заинтересован да предяви положителен установителен иск, тъй като не е засегнато негово материално право, а по отношение на втория иск е налице сила на пресъдено нещо по решение № 247 по гр. д. № 241/2001 г. на Окръжен съд-Габрово, с което са отхвърлени предявените от [фирма] искове по чл. 108 ЗС и чл. 97, ал. 1 ГПК отм. за признаване, че е собственик на дворище пл. № 1093а и 1093 от кв. 45 по плана на града и искането за отмяна на нотариален акт № 78, том VІІ, дело 2032/98 г. С атакуваното определение е потвърден извода за недопустимост на исковете, като допълнително са изложени съображения, че с положителния установителен иск се предявяват чужди права.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводите жалбоподателя за наличието на съсобственост върху терена, за който са отредени два урегурилани поземлени имота, за наличието на спор с ответника, който чрез представяне на документи се легитимира пред трети лица като собственик, като влезлите до настоящия момент в сила съдебни актове не са уредили отношенията между страните, а отхвърлянето на исковете по чл. 97 ГПК отм. и чл. 108 ЗС за признаване, че [фирма] е собственик на цялото дворище и предаване владението му, означава само, че не е единствен собственик на имота, а не че липсва съсобственост.

Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК преценката за наличието на основание за допускане на касационно обжалване се извършва съобразно формулирания от касатора правен въпрос, т. е. въпроса, който е от значение за изхода по конкретното дело и е разрешен в обжалвания въззивен акт. В настоящия случай липсва формулиран правен въпрос спрямо който да се прецени наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложените определения на ВКС са постановени по процесуални спорове, които нямат общи факти с настоящия, поради което не е удостоверяват и наличието на противоречие на изводите на въззивния съд относно недопустимостта да се предявяват чужди права и относно наличието на сила на пресъдено нещо с даденото в тях тълкуване.

В обобщение не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на определение № 689 от 17.12.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 346/2010 г. на Окръжен съд-Габрово.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: